Шогун

— Какво?

— Иска да го научите.

И Блакторн започна. Показа основната стъпка, след което я повтори няколко пъти. Торанага много бързо я усвои. Блакторн бе поразен от подвижността на този шкембест, дебелокрак възрастен мъж. А когато англичанинът запя и се впусна в танца, Торанага веднага се присъедини към него, отначало неуверено, под одобрителните възгласи на присъствуващите, после обаче захвърли кимоното, скръсти ръце пред гърдите си и се присъедини устремно към Блакторн, който последва примера му с кимоното, запя по-високо, засили темпото, увлечен от гротескния характер на цялата сцена, но въодушевен от нейната комичност. Най-накрая подскочи високо, завъртя се и спря. Запляска с ръце, поклони се ниско на Торанага и всички заръкопляскаха на господаря си, който сияеше от щастие.

Торанага седна в средата на стаята, като дишаше най-спокойно. Рако моментално се втурна напред и започна да му вее с ветрило, а останалите се впуснаха да му донесат кимоното. Торанага обаче го подбутна към Блакторн и взе вместо него простото памучно кимоно на англичанина.

— Моят господар казва, че ще е много доволен, ако приемете това като подарък. — И Марико побърза да добави: — У нас се смята за голяма чест господарят да подари на някого старото си кимоно.

— Аригато гозиемашита, Торанага-сама — поклони се ниско Блакторн и се обърна към Марико. — Разбирам каква чест ми се оказва, Марико-сан. Бихте ли му благодарили с правилните думи за такъв един случай, които за жалост все още не владея, и му предайте, че ще го пазя като скъп спомен, както и честта, която ми оказа, като танцува с мен.

Торанага остана много доволен.

С много поклони Кири и прислужничките помогнаха на Блакторн да облече кимоното на господаря им и му показаха как да завърже пояса. Кимоното беше от кафява коприна с петте алени символа, а поясът — от бяла коприна.

— Торанага-сама казва, че танцът му доставил удоволствие. Един ден ще ви покаже някой от нашите танци. Той би искал да научите японски възможно най-бързо.

— Аз също много искам да науча езика ви — отвърна Блакторн. Но повече от всичко искам собствените си дрехи, да ям от своята храна в собствената си каюта на моя си кораб, с оръдията на палубата, със затъкнати в пояса пищови, и квартердекът да се полюлява под краката ми. — Бихте ли попитали Торанага-сама кога ще мога да получа кораба си?

— Сеньор?

— Кораба ми, сеньора. Попитайте го кога ще мога да си го получа. Както и екипажа. Целият товар беше свален на брега — в съкровищницата имаше двеста хиляди сребърни монети. Уверен съм, той ще разбере, че ние сме търговци и макар да сме безкрайно благодарни за гостоприемството, бихме искали да продадем стоката, която донесохме, и да си тръгнем за дома. Трябват ни близо осемнадесет месеца, за да се приберем.