Това са някои от впечатленията и мислите, които възникват естествено още при първото прочитане на Вашето послание. У повечето колеги те са едни и същи или сходни. При по-нататъшното разглеждане на Вашите откровения, предупреждения и молби, напротив, колегията не можа да стигне до единодушие. В свиканото специално за това заседание бе обсъден живо именно въпросът, доколко мнението Ви за застрашеността на нашето съществуване е приемливо, както и въпросът за вида, обхвата и вероятното отстояние във времето на опасностите и по-голямата част от членовете на колегията приеха тези въпроси видимо сериозно и се въодушевиха от тях. И все пак, както следва да Ви съобщим, по някои от въпросите мнозинството от гласовете не бе дадено в полза на Вашето схващане. Признаваше се само силата на въображението и далновидността на Вашите историко-политически наблюдения, но поотделно нито едно от Вашите предположения или, нека ги наречем, пророчества не бе одобрено в пълния му обхват и не бе прието като убедително. Също и по въпроса, доколко орденът и касталийският ред могат да бъдат съпричастни за опазването на един необикновено дълъг период на мир и доколко те изобщо и по принцип могат да имат значение като фактори за политическата история и положение, само малцина, и то сдържано, се съгласиха с Вас. Спокойствието, приблизително така гласи мнението на мнозинството, настъпило в нашата част на земята след изтичането на военната епоха, можело да се дължи донякъде на всеобщата изтощеност и обезкръвяване, последици на отминалите ужасни войни, и много повече на обстоятелството, че тогава Западът престанал да бъде фокус на световната история и арена на претенциите за хегемония. Без ни най-малко да се поставят под съмнение заслугите на ордена, на касталийските идеи, идеите за едно високо духовно образование под знака на съзерцателността и душевната дисциплина, не можело да им се признае същинска, творяща история сила, а това ще рече, живо влияние върху политическото състояние на света, както по цялото си естество касталийският дух бил невъобразимо далеч от подтик и честолюбие от този вид. Не било, така бе подчертано в някои много сериозни изказвания по темата, нито воля, нито предопределение на Касталия да упражнява политическо влияние за война или мир, за такова предопределение не ставало и дума, защото всичко касталийско се позовавало на разума и се разигравало в сферата на разумното, което не можело да се каже за световната история, иначе би се изпаднало в теологически-поетичната екзалтация на романтичната историческа философия и целият апарат за убийства и унищожение на силите, които правят историята, би се обявил за средство на световния разум. И при най-беглия обзор на историята на духа сме се убеждавали, че големият разцвет на духа всъщност никога не можел да се обясни с политическите състояния, нещо повече, културата или духът, или душата имали своята собствена история, която заедно с така наречената световна история, а това значи с никога нестихващите борби за материална власт, протичала към втора тайна, безкръвна и свята история. Нашият орден имал работа единствено с тази свята и тайна, не с „действителната“ брутална световна история и никога не можело да бъде негова задача да брани политическата история или дори да помага за нейното създаване.