Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
изтъня и стана писклив и тя трябваше да продължи да гъгне. Зад себе си чу Призрак да скимти и
после усети носа му да удря дупето ѝ. - И наистина с-съжалявам за това. Ти се оказа н-най-
добрият приятел, който аз... някога съм имала... и той беше добър дядо, а ти ме за-защитаваше и
ме караше да се чувствам по-добре. Г-главно...
Тя спря. Гърлото ѝ беше задръстено и едва можеше да вижда. Сякаш беше под вода. Боже, тя
знаеше, че това ше се случи.
„Просто го кажи, Ели! - беше гласът от килера, онзи, който ѝ помогна да спаси Крис. Гласът,
който беше съставен от всички, които някога беше обичала. Не беше ли чудесно, че някои от тези
хора бяха още тук? - Кажи го бързо, скъпа, и ще ти олекне!“
- Ели? - обади се Том. Гласът му беше тих и нежен и той каза най-правилното нещо. Не
„няма нужда да продължаваш“, сякаш тя беше някое глупаво малко дете, а: - Каквото и да кажеш, както и да го кажеш, ще бъде правилно.
„Послушай Том! - каза гласът от килера. - Той е умен.“
Тя вдиша бързо.
- Главно защото бях бясна на тате - Ели го изрече бързо, избута го навън и внезапно вече
не плачеше. За част от секундата беше същото като излизането от пътеката на това открито
пространство от небе и вода, което изглеждаше като златна лава. Сякаш беше излязла от
собствения си път, за да намери вярната пътека към нещо, което беше истинско. - Той замина
въпреки че аз не исках, а после умря и аз реших, че това означава, че не ме обича достатъчно. Но
ти беше негова и ме обичаше. И това може би значи, че и той ме е обичал. - Тя отново плачеше. -
Сбогом, Мина! - каза Ели и отвори шепата си. - Обичам те, момиче! Сбогом, дядо Джак! - А
после успя да изрече и останалото: - О-обичам те, тате!
Опита се да гледа как Мина си отива, да види точно къде ще свърши кучето ѝ, но не успя.
Всичко беше замъглено от водата долу и от сълзите в очите ѝ, а имаше и толкова много цветове, че сякаш Мина, татко ѝ и дядо Джак бяха навсякъде.
И може би беше така, защото раят също е навсякъде.
- Това е. - Том разбърка горещата вода в емайлирана лагерна чаша и загледа как тъмните
гранули се разтварят, после поръси белия сняг на сметаната. - Наслаждавай се на всяка капка!
- Повярвай ми, ще го направя! - поемайки чашата безкофеиново кафе, Алекс отпи и
въздъхна. - Вкусът му е толкова добър, че дори не ми пука, че е без кофеин. Сериозно, няма ли
повече?
- Последно пакетче, докато не стигнем в Хютън. Освен ако не извадим късмет с някой
супермаркет, който не е бил ошушкан. Или с някой „Старбъкс“. - Обгърнал собствената си чаша с
лявата ръка, Том се подпря на един голям камък. Положи дясната си ръка върху раменете ѝ и
нежно, загрижен за все още незарасналите ѝ ребра, той я придърпа малко по-близо. - Ако
изобщо са имали „Старбъкс“ тук.
- Имаха. - Тя остави главата си да почива върху гърдите му. - Но мисля, че само в Маркет
и... на остров Макинак? Да, помня, защото много хотели на острова нямаха климатици. Беше
толкова горещо, когато идвахме, а татко пухтеше пред вентилатора и лицето му беше цялото в
пот.
- Мой тип. Приоритетите му са били на място.
Огънят беше прегорял до жарки оранжеви въглени.
Право отсреша с брадичка върху лапите Бък беше полузадрямал, очите му бяха като цепки
срещу блясъка. Том обичаше тази част от деня най-много - да седят и да говорят с часове, а
понякога двамата само се взираха в пламъците. Тя се свиваше в него и той галеше косата ѝ. Да я
оставя тук само с Бък за компания, не беше нещо, което му харесваше. Всяка вечер се надяваше, че тя ще каже: „Чакай секунда! Ще дойда с теб“.
- Крис каза, че Хана е споменала за кафене недалеч от университета, където са се
събирали колежаните. - Том духна в чашата и засмука обратно една димяща глътка. Горещата
течност се плъзна надолу по гърдите му, за да се разлее в стомаха му - топлина, която
съответстваше на пулса на огъня срещу лицето му. - Може да извадим късмет. Бих смукал
използван филтър, ако мислех, че ще помогне.
Тя се изсмя тихо.
- Колко е далеч?
- Щом излезем от Уакамао, на около сто и трийсет, сто и петдесет километра птичи
полет.
- Дълга разходка.
Не можа съвсем да дешифрира тона ѝ. Може би защото за него дълга разходка беше нещо
много специфично и толкова различно.
- Вероятно ще ни отнеме около седмица. - Той отпи от кафето. - Не е като да не сме
вървели и преди. Вече го планирахме с Джейдън. Разбрахме се за места по пътя и за лесни