Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
я беше притискал, не беше я целунал, не беше направил нищо, освен да се опитва да ѝ помогне
да се върне. Ако тя мислеше, че той ще я пусне без бой... - Нека дойдат, Алекс! Нека чудовищата
се опитат да те вземат! Ще трябва да минат през мен, а това никога няма да стане.
- Не можеш да дадеш такова обещание, Том.
- Ще ги убия - каза той много отчетливо. - Никой няма да те отнеме от мен. И това е
всичко.
- А ако умреш заради мен?
- Изборът ще бъде мой, Алекс, но няма да се стигне дотам.
- И за Ели ли ще избереш? За Крис и за Кинкейд? За Джейдън? И за всички останали
деца?
Затворил очи, той облегна глава назад и заговори на нощното небе:
- Аз... няма... да те оставя тук. - Той свали погледа си към нея. - Отказвам. Ако ти няма да
дойдеш, и аз оставам. Няма да те изоставя, Алекс, никога повече.
- Не! - Шокът мина на вълни през лицето ѝ. - Не, Том, няма да ти позволя да го направиш.
- Няма да те изоставя - повтори той. - Ти не си единствената, която избира. Сега или
тръгваш с нас от тук утре, или махаш за сбогом на Ели и Крис. Точка.
Устата ѝ се превърна в тънка линия над брадичката.
- Том, защо правиш това? Защо го правиш още по-трудно за мен?
- Не мислиш ли, че е трудно за мен?
- Разбира се, знам, че е. Но не виждаш ли, че се опитвам да те предпазя?
- А ти не виждаш ли, че те обичат? - изкрещя той. „По дяволите всичко това!“
Том я прегърна. Ако тя се дръпнеше, той щеше да я пусне. Не можеш да задържиш някой, който е решен да се измъкне. Но тя не се дръпна, въпреки че плачеше тихо с широко отворени
очи и сълзите ѝ се стичаха по бузите, които изглеждаха бледни дори на светлината на огъня.
- Алекс!
И тогава той направи това, което жадуваше да стори от седмици. Отдръпна косата от лицето
ѝ, за да я вижда, да може да я докосва по-добре и за да запомни всеки сантиметър, всяка черта -
от извивката на веждите ѝ до дъгата на устните ѝ и ъгъла на тази упорита челюст.
- Алекс, не ми пука, че имаш рак. Не ми пука дали целият или част от този тумор е
чудовище. Загрижен съм за теб. Вървях сам много дълго. Направих го в Афганистан, направих го
в Уакамау. Щях да вървя, докато не ми останат сили, ако не се бяхме намерили. Но ние се
открихме, а аз съм толкова уморен да вървя сам. Моля те, Алекс, върви с мен! Бъди достатъчно
смела, за да си тръгнеш оттук с мен! Напусни това място! Тук живеят само призраци. Ела с нас!
Ела с мен!
- Том! - Тя вдигна трепереща ръка към устата си. - Аз умирах, когато дойдох тук.
- Аз също - каза той. - Само че по различен начин.
- Ами ако наистина все още умирам и не го знам? Ами ако стане по-силен и отново се
разболея? Достатъчно лошо е, че живея с това чудовище. Ами ако туморът не е само чудовище?
Ако е и рак? Не знам колко още време ще имаме.
- Присъедини се към останалата част от човешката раса! - каза той, което я накара да се
изсмее леко и така освободи ужасен възел в гърдите му. „Боже, да, моля те, направи го за мен!
Само този път, моля те!“ - Знам само, и това е единственото, за което съм абсолютно сигурен, че
те обичам. Върви с мен, Алекс! Върви с мен днес - той целуна едната буза, после другата, вкусвайки кожата ѝ и мократа сол - и утре - после докосна устните ѝ със своите и усети как се
разделят, усети въздишката ѝ в устата си.
- Върви с мен, Алекс! - прошепна той. - Върви с мен за толкова време, колкото имаме!
Какво стана после, беше само за тях.
Чудовището я събуди.
За секунда тя се зачуди дали не беше сън, приятен сън, но все пак... самозалъгваше ли се?
После вдиша мускус и сладък пушек, и подправки, и Том - Том, топъл и солиден, и истински - и
чу дълбокото му дишане в съня. Тя надигна глава, докато успя да го фокусира на мъждивата
светлина, изпълваща палатката. Сложил ръка на корема ѝ, той лежеше на една страна, един лъч
светлина посребряваше косата му.
Очите ѝ се плъзнаха по лицето му. Имаше един научнофантастичен сериал, който баща ѝ
обичаше. Доста стар, но не беше „Стар Трек“, а нещо за космическа станция и имаше цифра в
името... шест? Не, пет. Все едно. Имаше странни извънземни с техните странни ритуали. Един
от тях беше да гледаш възлюбения си, докато спи, защото тогава всички маски падат и можеш да
видиш личността такава, каквато е. Звучеше доста глуповато. И все пак... В съня си Том - той
може би за първи път сънуваше добри сънища - беше такъв, какъвто винаги е бил: стабилен и