Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
- Но Саймън има твоето лице. Тя никога не би си позволила да е загрижена, нито би
рискувала живота си за него, ако не усещаше същото към теб.
- Знам това. Ние сме семейство, предполагам. Том каза, че когато намериш своите хора, намираш себе си. Само че... още не съм сигурен.
- Мислех, че харесваш Джейдън.
- О, не, той е страхотен. Облекчен съм, че измисли това. Дори да забравим всичко, което
стана, никога нямаше да съм на мястото си с Хана. Тя е толкова териториална. Аз искам да
живея на място, което аз съм създал, което да се опитам да направя както трябва, за да намеря
хармония. И да избегна всякаква възможност да се променя или да бъда изяден.
- И двете ще са проблем дълго време, но не вечно. Промяната е задънена улица, Крис. Не
е болест. Беше събитие. Единствените деца, които ще се променят от сега нататък, ще бъдат като
Ели - твърде млади да се променят веднага, или като теб - които все още могат да се променят.
- Благодаря! Това е толкова успокояващо.
- Но е истината. А има и такива като бебето на Пени. Може би ще се пръкне точно като
Променените, а може би няма. Фин говореше за това веднъж, каза, че тези бебета, които не са
Променени, едва ли ще оживеят, защото родителите им ще ги изядат.
- Стига! Те не са хамстери.
- Повечето бозайници унищожават дефектните бебета. Но да кажем, че оцелеят. Те
изобщо няма да бъдат като родителите си. Може би дори няма да могат да общуват с тях.
Единственото общо помежду им ще бъде това, че ядат хора. Но това е поведение, Крис. Не е
съдба. Променените биха могли да ядат друго месо, растения. Храносмилателната им система не
се е променила. Само техните мозъци са били изменени. За тях това е постоянно.
„Е... може би.“ Съществуваше Саймън, но това вероятно беше само мечта. Как би могъл да
провериш такова нещо все пак?
- По един или друг начин - продължи Питър, - Променените са обречени. Или вие ги
убивате, или техните деца го правят, или пък те убиват незасегнатите си деца, за да се спасят. Без
деца те са свършени като вид. И това, което казвам, е, че може да се тревожиш да не бъдеш
изяден, но не трябва да градиш цялото си бъдеще на тази мисъл! - Питър стисна по-силно
рамото му. - Крис, трябва да отидеш на Бакърения остров с тях. Хана няма да бъде там. Дошло е
твоето време. За секунда забрави обработваемата земя и колко трудно ще бъде оцеляването през
първите няколко години! Мисли за университета, за библиотеката, за книгите! Професорите ще
се навъртат наоколо, докато капнат. Ако някои са оцелели, могат да ти помогнат. Това ти е нужно
колкото и децата, а може би повече, защото ти, Том, Алекс, Кинкейд и Пру, всички, които сте по-
стари... вие сега сте учителите. Не само за неща като фермерството и строенето на къщи...
- Аз не знам нищо за всички тези неща - каза той, сложи парче франзела на езика си и я
остави да се стопи. - Или как да пека хляб.
- Но може да се научиш. Напълно съм сериозен. Тъмните векове са били тъмни по много
причини, но главно защото Църквата е контролирала всичко и е изгаряла книгите. Хората спрели
да се учат и забравили как да мечтаят. Да, Крис, ти може да се промениш. Но също така знаеш
как да сънуваш по един специален начин.
- Това беше от наркотика. - И как трябваше да разбира всичко това? Факта, че се върна от
онзи свят два пъти, и това, на което беше способен в сьнищата си - да премине на друго място и
да намери Питър? Бяха ли това видения? Халюцинации? Беше ли това наистина рай, или само
един остров в Земята на мъртвите?
- Не, това сега си изцяло ти, Крис - каза Питър. - Да, наркотикът отключи способността
ти, но ти държиш контрола.
- На какво? Знаеш ли какво е това, Питър? Разбираш ли защо бях... - едва не каза
„избран“. - Как го правя? Какво означава?
- Не, но затова е бъдещето, Крис. Да станеш и да откриеш кой си. Важното е, че ме
намери. Ти дойде тук и никой освен теб не може да го направи. Ти си наистина уникален. Стани
нещо повече! Осмелявай се на повече! Мечтай различно и после учи децата! Дай им дара на
познанието! Помогни им да се научат как да опитват, защото от това извира надеждата. Може ти
да не го направиш, Крис, но едно от тези деца или техните деца ще открият как да пуснат отново
светлините. - Ръката на Питър внезапно се изплъзна. - По дяволите! Съжалявам, но...
- Време ли е? Вече? - Сълзи изпълниха очите му. Не изглеждаше правилно, че всичко това
- планината и долината, езерото - можеше да изглежда толкова перфектно, когато той беше