Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
ориентири, така че, ако нещо се промени, той би могъл да оставя съобщения. Като кафенето в
Хютън. Той каза също така, че като преминем моста, ще стигнем до една стара синагога от
червеникавокафяв пясъчник, която...
- Може да е по-добре - прекъсна го тя тихо, - ако аз не дойда.
За секунда той не можа да свърже думите със значението им. А после сякаш кафето
замръзна в стомаха му. „Не, стига! Боже! Не и когато сме толкова близо!“ Том остави чашата си
толкова концентрирано и грижовно, сякаш боравеше с експлозив.
- Какво казваш?
Още една пауза. Тя се изправи, докато вече не се докосваха, и каза на огъня:
- Мислих за това, наистина.
Гласът ѝ беше малко мъртъв - тонът, който познаваше от историята ѝ за бавното плъзгане на
Даниел към Промяната и накрая за самоубийството му. Кръвта на Том замръзна.
- Казваш, че оставаш. Тук. В Уакамау, съвсем сама. - „Поеми дъх, Том! Полека, не я
притискай! Брой до десет!“ Стигна до три. - Алекс, какво, по дяволите, мислиш?
Дори на светлината на огъня очите ѝ бяха твърде мрачни.
- Смятам, че е опасно за вас. Вълка вече ме намери преди. Може да го направи отново.
- Ако е още жив.
- Мисля, че може да е. Не мога да съм сигурна, но това нещо в главата ми... контролирам
го, но то е... самотно. Нали знаеш? Чувствам го понякога как търси.
- Нали каза, че ставаш все по-добра в това да го държиш здраво? - Той чу остротата в гласа
си, която беше почти обвинение. Но не можа да се спре. Паника пробяга по гръбнака му. „Не, тя
не може да направи това, не може, няма да ѝ позволя.“ Том продължи по-бавно: - Дори да е жив, ти не си подушвала Променени. Нито кучетата.
- Все още. Щом напуснем Уакамау и се отправим натам, където е имало хора и може би
все още има... вероятно ще надуша.
- И какво? Променените са житейски факт. Те са врагът. Голяма работа.
- За теб е различно. Ти нямаш нещо, което живее в главата ти.
- О, глупости! Какво, мислиш, са спомените ми? - „Том...“ Когато сгъна коленете си, левият му крак изхленчи. Поне веднъж болката беше добре дошла, защото затъкна останалото
обратно в гърлото му. Затвори очи, наведе глава и изпусна навън внезапния гняв. „Лошото
навън!“ - Съжалявам! Не беше честно. Знам, че не е същото.
- Няма нищо. Може би е същото по някакъв начин. Мисля, че това, което казвам, е, че да, аз подушвам Променените. Да, чудовището се държи доста добре... за чудовище.
- Не си прави шеги с това! - Сега ѝ хвърли остър поглед. - Не си прави шега с чувствата
ми!
- Не си правя шеги - очите ѝ трепнаха, но гласът ѝ беше стабилен. - Опитвам се да те
накарам да разбереш. Понякога имам сънища и те са нови. Това, което направих с Фин... Мисля, че отвори нещо като врата в главата ми.
- Сънуваш Променените? - Усети как гневът му отстъпва пред шока. - Виждаш ли ги?
- Понякога. - Гърлото ѝ помръдна, когато преглътна. - Мисля, че е защото виждам през
някого, както направих в Рул накрая. Не съм сигурна кой или какво е. Но става, когато съм
заспала, Том. Не мога да го контролирам. Не мога да направя нищо за сънищата си.
- Алекс! - Том изправи гръб. - Защо не каза нищо? Защо не ми каза?
- Казвам ти сега. Том, ако в Рул не ме беше съборил на площадката, не съм сигурна дали
нямаше да съм все още в онова... - тя направи неясен жест с ръка близо до главата си - безумие.
Беше ужасно и чудесно в същото време. Знам, че звучи откачено. Но разбирам какво може да е
чувствал Питър. Онзи щурм е ужасно мощен и нищо друго няма значение освен убиването. Така
че знам, че мога да се изгубя.
- Още по-добра причина да останеш с нас, да имаш котва. Позволи ни да ти помогнем! -
„Позволи на мен!“
- Но, Том, помисли! Ако аз мога да виждам през тях, какви са шансовете накрая да стане
обратното? Ами ако привлека или доведа Променени при нас? Никой няма да е в безопасност.
- Това са твърде много „ако“... Не, замълчи! Нека довърша! - каза той, когато Алекс
отвори уста. - През последния месец нищо не е станало. Не е имало Променени. Никой не ни е
последвал. Останахме при Исак седмици близо до мястото, където са били Променените, и не
видяхме нито един. Ти си права, аз не съм ти. Но знам нещо за страшните сънища и как те те
обземат. Не вярвам и че сънищата ти са единствената причина да не искаш да дойдеш. Защото
какво ще стане, ако чудовищата дойдат, Алекс? - Той искаше да я докосне, да сграбчи ръцете и, да
я придърпа към себе си. През цялото това време, през всички тези дълги седмици, той никога не