Военна морга

Спрях до дървената маса с подпъхнати под плота два дървени стола и с изглед към заледената улица и развълнуваната тъмносиня вода в далечината. Масата беше зарита със стари вестници и списания. Разстлах ги с облечената си в ръкавица длан. Забелязах „Уолстрийт Джърнъл“, „Бостън Глоуб“, „Салем Нюз“ от миналата събота и си припомних, че бях видяла няколко вестника, покрити с лед на тротоара пред къщата, сякаш са били хвърлени там, но никой не ги е внесъл преди началото на голямата буря. Имаше поне половин дузина списания „Здраве за мъжа“. Бяха адресирани до Филдинг, но до дома му в Конкорд. Броевете от януари и февруари бяха препратени тук, както и другата поща, струпана на куп, който сега разрових. Помня, че договорът за наема на къщата в Конкорд течеше почти от година, но като гледах бъркотията и струпаните мебели около мен, а и въз основа на онова, което ми бяха казали за домашните му проблеми, реших, че не го е подновил. Беше се преместил в неуплътнената, неуютна, стара, напълно лишена от очарование заради състоянието си къща, и макар да си представях как е виждал бъдещето, когато се е влюбил в това място, впоследствие нещо се беше променило.

„Какво му се е случило?“ Огледах се из мизерията, оставена след него. „Кой си ти в крайна сметка?“ Представих си мъртвите му ръце. Почувствах студенината, вкочаняването и тежестта, която усетих, докато ги държах. Бяха чисти, с поддържани нокти, а тази малка подробност сякаш изобщо не пасваше на всичко, което виждах наоколо. „Ти ли сътвори този ужасяващ хаос? Или някой друг? Дали този друг — немарлив и умопомрачен — не е пребивавал в дома ти?“ Знаех, че последователността е злият гений на дребните умове, но и написаното от Ралф Уолдо Емерсън беше вярно. Не е лесно да обясниш или категоризираш поведението на хората и стореното от тях невинаги е логично. Филдинг може да е бил неспособен да овладее ставащото около него, но все пак да е бил достатъчно суетен, че да поддържа добра хигиена. Не беше невъзможно.