Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Военна морга
Военна морга - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Военна морга

Электронная книга - «Военна морга». Краткое содержание книги:

Плашещо близо до дома на Кей Скарпета един млад мъж внезапно умира, на пръв поглед от сърдечен удар. При аутопсията на тялото обаче са установени странни улики, които навеждат на мисълта, че не е изключено той да е бил жив, когато са затворили ципа на непрозрачния чувал и са го заключили в хладилната камера. Анализът на триизмерните снимки, направени със скенер от последно поколение, разкрива вътрешни наранявания, каквито Скарпета никога не е виждала, и тя осъзнава, че е изправена пред коварен и непривично безскрупулен враг. Разследването се превръща в надбягване с времето, за да установи идентичността на престъпника и подбудите, заради които убива, преди да е причинил смъртта на повече хора…
Патриша Корнуел е сред водещите световноизвестни автори на бестселъри — нейните романи са преведени на трийсет и шест езика в над петдесет страни.
1 ... 144 145 146 147 148 149 150 151 152 ... 173
Перейти на страницу:

— С това боядисано в бяло пространство тук — каза Бригс, — човек би си казал, че ще открием нещо, което да ни подскаже къде е произведен изстрелът.

Погледнах ръцете на Филдинг. Бяха студени като камъка в избата, а и самият той беше напълно вкочанен. Осветих с фенерчето едрите му, силни длани и релефно очертаните му мускули създадоха у мен усещането, че гледам ръцете на мраморна статуя. Чистите му нокти с маникюр ме изненадаха. Очаквах да бъдат мръсни, похабени и занемарени, какъвто беше той в очите на всички. Забелязах мазолите, които винаги е имал, понеже използваше свободни тежести в гимнастическия салон, работеше по колите си или ремонтираше у дома. Както изглеждаше, беше умрял с пистолет в лявата ръка, или поне всичко е било замислено да изглежда по този начин. Пръстите му бяха свити и дланта му създаваше впечатление, че държи гравираната дръжка на глока. Не забелязах обаче ситните капчици кръв, които биха могли да опръскат ръката му, когато е дръпнал спусъка. Рикоширалите пръски не бяха артефакт, който можеше да бъде имитиран или подправен.

— Ще проверим галваничната реакция на кожата — казах и забелязах, че Филдинг не носеше брачната си халка. Последният път, когато го видях, беше с нея, но това беше през август и доколкото разбирах, още е бил със семейството си.

— По дулото на пистолета има кръв — каза ми Бентън. — Петна от кръвта, всмукана във вътрешността на оръжието.

Ефектът беше следствие от експлозивните газове, когато изстрелът е бил произведен с притисната към кожата цев на оръжието.

— Изхвърлената гилза? — попитах аз.

— Ето тук. — Той посочи мястото върху белосания под на около метър и половина от дясното коляно на Филдинг.

— А оръжието? Къде беше то? — Плъзнах ръка под главата на Филдинг и усетих твърдата издатина от неравен метал под скалпа над дясното ухо, където куршумът беше излязъл от черепа и се беше загнездил под кожата.

— Все така го държеше в лявата ръка. Сигурно си забелязала как са свити пръстите му и дланта. Сякаш е обхванала дръжката. Наложи се със сила да измъкнем пистолета от ръката му.

— Разбирам. Значи, застрелял се е с лявата ръка, макар че е десничар. Не е невъзможно, но е необичайно, и, или вече е лежал точно тук, на пода, когато го е направил, или е паднал, стиснал пистолета в ръката си. Трупен спазъм, и той го е сграбчил силно. И е паднал направо по гръб, ей така. Много любопитно, като се замисли човек. Нали знаеш колко се връзвам на трупните спазми, Джон?

— Случват се.

— Като печалбите от лотарията. И те се случват. Но никога на мен.

Почувствах, че счупената кост се размества под пръстите ми, докато внимателно опипвах главата на Филдинг и си представих раневия канал нагоре, леко отзад напред, и куршума, заседнал на около десет сантиметра от ъгъла на дясната челюст.

— И се е прострелял така? — Отново превърнах лявата си ръка в оръжие и насочих цикламения си, облечен в ръкавица показалец под странен ъгъл, сякаш се готвех да се застрелям в лявото ухо. — Дори да е държал пистолета в лявата ръка, макар че не е левичар, пак е доста объркващо и необичайно, ако е трябвало да извие лакът зад гърба си, не мислиш ли? А и бих очаквала гъсти пръски по ръката му. Разбира се, тези неща не са изсечени върху камък — произнесох аз в боядисаната в бяло каменна изба на Филдинг. — Странното с изстрела в ухото — продължих аз, — е, че хората общо взето са твърде придирчиви заради шума, от който се страхуват. Нерационално е, понеже така или иначе ще умреш, но такава е човешката природа. Същото като да се застреляш в окото. Почти никой не го прави.

— Трябва да поговорим, Кей — каза Бригс.

— … И най-вече — по кое време криогенният фризер е бил изключен, а нагревателят — включен, и какво е изгорено на горния етаж. Листовете за писма на Ерика Донахю? Ако Джак е свършил всичко това сам, преди да се самоубие, защо няма семенна течност или счупени стъкла на пода под него? — Едва повдигнах едрото тяло на Филдинг. Непосилно начинание. Беше напълно вкочанен, но подът под него беше бял и чист. — Ако е слязъл долу и изпочупил всички тези епруветки, а после се е застрелял в ухото, под тялото би трябвало да има стъкла и семенна течност. Навсякъде около него има, но не и под него. Парченце стъкло има дори в косата му. — Вдигнах го и го огледах. — Някой е потрошил всичко това след смъртта му, когато той вече е лежал на пода.

1 ... 144 145 146 147 148 149 150 151 152 ... 173
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)