Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Военна морга
Военна морга - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Военна морга

Электронная книга - «Военна морга». Краткое содержание книги:

Плашещо близо до дома на Кей Скарпета един млад мъж внезапно умира, на пръв поглед от сърдечен удар. При аутопсията на тялото обаче са установени странни улики, които навеждат на мисълта, че не е изключено той да е бил жив, когато са затворили ципа на непрозрачния чувал и са го заключили в хладилната камера. Анализът на триизмерните снимки, направени със скенер от последно поколение, разкрива вътрешни наранявания, каквито Скарпета никога не е виждала, и тя осъзнава, че е изправена пред коварен и непривично безскрупулен враг. Разследването се превръща в надбягване с времето, за да установи идентичността на престъпника и подбудите, заради които убива, преди да е причинил смъртта на повече хора…
Патриша Корнуел е сред водещите световноизвестни автори на бестселъри — нейните романи са преведени на трийсет и шест езика в над петдесет страни.
1 ... 149 150 151 152 153 154 155 156 157 ... 173
Перейти на страницу:

— Излишно е да воюваме повече — рече той. — Не и във войните, които двамата с теб познаваме, Кей. На прага сме на нов свят, в който нашите стари вражди изглеждат елементарни и човешки.

— Джак Филдинг не беше от този тип учени — отвърнах. — Той не произвеждаше тези пластири и навярно би реагирал крайно неохотно и смутено, ако някой му предложи наркотици, доставяни от нанороботи. Бих се изненадала, ако изобщо е знаел какво е наноробот или е имал представа, че внася в системата ни именно такова нещо. Сигурно си е мислил, че приема нова форма на стероид — дизайнерски стероид, нещо, което би му помогнало в бодибилдинга, би облекчило хроничните му болки от десетилетията претоварване, би му помогнало да превъзмогне старостта. Не понасяше мисълта, че остарява. Старостта не беше вариант за него.

— Е, сега вече няма нужда да се тревожи за нея.

„Да, определено.“

— Не приемам, че се е самоубил, понеже не е искал да остарее. Не приемам, че се е самоубил, и много силно се съмняваме, че го е направил.

— Разбрах, че си била в контакт с един от неговите пластири — каза после Бригс. — Съжалявам за случилото се, но иначе нямаше да знаеш останалото. Кей Скарпета дрогирана. Супер. Съжалявам, че не съм бил там, за да видя картинката.

Сигурно Бентън му беше казал.

— Ние се противопоставяме именно на това, Кей — каза Бригс. — Нашият храбър нов свят, който наричам невротероризъм, както и Пентагонът го е кръстил, е преизпълнен със страх. Побъркай ни и ще спечелиш. Побъркай ни и ние ще се самоубием, за да спестим излишното неудобство на лошите момчета. Дай на войниците ни в Афганистан опиум, дай им бензодиазепин, дай им халюциногени, колкото да притъпят отегчението, а после стой и гледай, като се качат на хеликоптерите, бойните самолети, танковете и разните там „Хъмви“-та. Стой и гледай какво става, като се приберат у дома пристрастени и умопомрачени.

— „Отуол“ — казах аз. — Ние разработваме подобно оръжие?

— Не ние. И не за подобни разработки Агенцията за авангардни проекти към Министерството на отбраната плаща милиони, по дяволите. Но някой в „Отуол“ го прави. И според нас този някой не е сам. Група супермозъци са се заели с експерименти, които не са нито одобрени, нито оторизирани и всъщност са крайно опасни.

— Допускам, че знаеш кои са те.

— Проклети хлапета — процеди той, все така загледан в яркия следобед. — Седемнайсет-осемнайсетгодишни, с коефициент на интелигентност извън класацията, преливат от ентусиазъм, но в крайна сметка дрънчат на кухо. — Той почука челото си. — Да не ти разправям за момчетата — по-специално, фронталните им лобове са съвършено неразвити; до двайсет — двайсет и петата им годишнина са полуизпечени като курабийки, и въпреки това — ето ги, пилеят време и енергия в нанотехнологичните лаборатории, забавляват се със свръхпроводимостта, роботиката и синтетичната биология, с каквото ти дойде на ум. Не можеш да им дадеш оръжие и да ги изпратиш в свръхзвуковите бомбардировачи, понеже ние си имаме правила. — Гласът му звучеше твърдо. — Имаме си структури, организации, командване, най-строг надзор, но какво си мислиш, че става на места като „Отуол“, където на дневен ред са не националната сигурност и дисциплината, а парите и амбицията? Проклетите високоинтелигентни хлапета като Джони Донахю и неговата шайка там пет пари не дават за Афганистан, Пакистан или Ирак. Кракът им не е стъпвал във военна база.

— Като оставим уроците по бойни изкуства на някои от тях, не виждам връзката на Джак с всичко това. — Небето е бездънно и с цвят на дълбок тюркоаз, а под него се надига синият океан.

— Забъркал се е с тях и според мен от непредпазливост се е превърнал в обект на научните им експерименти. Много добре знаеш как се развиват научните проекти и клиничните изпитания, само дето ние сме запознати със задачи, надзиравани от управителни съвети. Откъде, в такъв случай, ще намериш доброволци, ако си осемнайсетгодишен студент в Харвард или в някоя от инженерните специалности на Масачузетския технологичен институт към „Отуол“? Можем само да предположим, че Джак е създал контактите си или чрез спортния салон, или чрез таекуондо. На всички са ни до болка познати неговите пожизнени проблеми заради злоупотребата с наркотици, най-вече със стероиди, така че сега му се е наложило да си набавя еликсира на живота, фонтана на младостта чрез болкоуспокояващи пластири. Сто на сто обаче не е получил онова, за което се е пазарил. Нито пък Уоли Джеймисън, Марк Бишъп или Илай Голдман.

1 ... 149 150 151 152 153 154 155 156 157 ... 173
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)