Военна морга
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елика Рафи
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Военна морга». Краткое содержание книги:
Патриша Корнуел е сред водещите световноизвестни автори на бестселъри — нейните романи са преведени на трийсет и шест езика в над петдесет страни.
— С цялото ми уважение, това са мои разпореждания, не на Марино. — Долових покровителствения си тон, който не можех да потисна, но новият ми самоизбрал се шеф Пийт Марино ми идваше в повече. Бях получила достатъчно намеци, че той ръководи моя офис.
— Все още не сме открили подобен дневник — добави Пруит. — Фаринели се е заела с лаптопа му. Беше мъртъв, колкото и собственикът му, когато пристигнахме тук. Може пък дневникът да е в него.
Винаги ми се струваше странно, когато инспекторите се позоваваха на племенницата ми с фамилното й име. Луси навярно беше в съседното помещение и освен ако токът не беше дошъл, беше без осветление и отопление. Осъзнах, че тук долу можеше и да не разбера това, понеже използвахме спомагателни лампи, донесени и монтирани от нас. Отидох до отворената кутия „Пеликан“ на пода до стълбището и намерих едно фенерче, после се върнах до стената и осветих петната кръв. Исках да видя какво друго ще ми подскажат, преди да огледам лицето, което, както се предполагаше, ги беше причинило — моят заместник, действал в усамотението на своя „Килер на убийствата“. „Моят заместник, вълкът единак, който не е имал помощ във всичко това“, мислех си скептично аз и гневът ми към полицията, към ФБР и всеки, заел се да работи на местопрестъплението без мен, растеше.
На варосания под, под най-тъмната зона върху варосаната стена, имаше също толкова тъмно петно — безброй пръски, съчетани в голяма сянка, в която различих локва кръв, вече почти черна и напукана, пропила се в порестия белосан камък. Някои от капките по ръба на обширната пропита с кръв зона бяха съвършено кръгли, с незначителни деформации или завихряния като на раковина, причинени от грапавия камък около ръбовете — пасивни пръски от кръвта на жертвата. Други петна бяха размазани от някого, навярно от убиеца, който беше стъпил и влачил нещо върху тях, докато още са били влажни. Помислих си, че може би това е било килимът или шперплатът. Единствено петната по стената и тавана — черни и издължени или с очертание на капка — сочеха посоката, от която бяха дошли, а аз вярвах, че в по-голямата си част са били провокирани от многократните замахвания с оръжието.
Когато е прокървила, жертвата е била права и както по всичко личеше — прикована с белезници към стената. Онова, за което не бях сигурна, беше часът на фаталния удар. Дали е бил по-рано или по-късно? „Колкото по-рано, толкова по-добре“ — казах си, но не можех да спра да мисля за стореното, за болката и страданието, но най-вече за изживяния от него ужас. Надявах се, че не е бил подложен на насилие за дълго, преди някоя артерия да се разкъса — каротидната отляво на врата, най-вероятно. Бликналата върху стената струя говореше за артериална кръв под високо налягане, в ритъм с ударите на сърцето. Спомних си снимката на дълбоките рани върху врата.
Навярно Уоли Джеймисън е живял минути след като е получил подобни травми. Зачудих се колко ли са продължили разрезите и ударите, след като вече е било твърде късно да бъде нараняван още. Зачудих се на гнева и на евентуалната връзка между Уоли Джеймисън и Джак Филдинг. Трябва да е имало нещо повече от общия гимнастически салон, който и двамата са посещавали. Уоли не се е занимавал с бойни изкуства и доколкото знаех, не е познавал Джони Донахю, Илай Голдман и Марк Бишъп. Не е бил служител или на практика в „Отуол“ и очевидно не е имал нищо общо с роботи или други технологии. За него знаех единствено, че е от Флорида, студент от горните курсове на Бостънския колеж, където специализирал история и се радвал на голяма популярност заради футбола, купоните и успеха си сред момичетата. Нямах и най-малка представа откъде Филдинг би могъл да го познава, освен ако двамата не са се срещнали случайно, във фитнеса, а след това и заради наркотиците, заради хормоналния коктейл, за който Бентън спомена.
Кръвните проби на Уоли Джеймисън от токсикологията за терапевтични медикаменти, алкохол и наркотици бяха отрицателни, но нямахме практика да правим тестове за стероиди, освен в случаите, в които не подозирахме, че смъртта може да е настъпила заради тях. Причината за смъртта на Уоли беше безспорна. Определено нямаше причина да мислим, че стероидите го бяха убили, поне не пряко, а сега навярно беше прекалено късно да се връщаме назад. Нямаше как да вземем повторна проба от урината, макар че можехме да се опитаме да изследваме косата му, където в ствола на космите, биха могли да се отложат отделни молекули от наркотици, включително стероиди. Подобен тест едва ли би се превърнал в успешно начинание и нямаше да ни каже дали Уоли се е сдобил с тях от Филдинг, нито дали е познавал Филдинг или пък е бил убит от него. Аз обаче бях склонна да опитам всичко, понеже, когато се оглеждах в килера и погледът ми попадаше върху тялото на Филдинг под чаршафите на пода, желанието ми да разбера причините се засилваше. Трябваше да разбера причините и не бих приела, че е бил луд, че си е загубил ума. Просто не беше достатъчно убедително.