Военна морга

— Това не е в компетентността ми; не разполагам и с атомно-силов микроскоп тук, точка, точка, точка. Бих казал, че за нас това е нова територия. Търсим непривични неща, които навярно трябва да бъдат увеличени милиони пъти. И по мое мнение, ако се използва атомно-силов микроскоп, той може да асемблира всичко на наноравнище, да манипулира нанотръбите, наночастиците, докато ние се опитваме да ги напаснем, като разчитаме на някоя нанопроба, или каквото имаме. Е, навярно до голяма степен можем да се справим и със сканиращ електронен микроскоп, но атомно-силовият микроскоп не е лоша идея, щом на бял свят вече има такова нещо, и то в най-скоро време ще ни се стовари върху главите, доктор Скарпета.

— Не знаеш какво си намерил. Всъщност, става дума за наноробот, който, по твое мнение, е бил използван за доставката на наркотик или наркотици? Намерил си такъв върху лентата от джоба на престилката? — Не споменах чия е била престилката.

— Само един, заедно с частици, фибри и други замърсявания, понеже не сме анализирали целия филм. Обработихме част от него. Останалата част е в лабораторията за дактилоскопски изследвания, после ще отиде в ДНК лабораторията, после газ хроматография с масспектрометър — каза Матю. — Освен това е счупен и разложен.

— Кое?

— Нанороботът. Или изглежда счупен, или се разлага, понеже предполагаме, че е бил с осем крака, а тук виждам четири крака от едната страна и два от другата. Пращам ви го по пощата сега; няколко снимки, които направихме, за да видите сама за какво става дума.

Успях да изтегля изображенията на айфона си. Призрачната симетрия й съзнанието, че нанороботът прилича на молекулна версия на микромеханична муха по странен начин, резонираха в мен. Нямах представа дали Светият Граал на роботите на Луси изглежда като този наноробот, увеличен хиляди пъти, но сивкавата, изградена изцяло от въглеродни атоми, удължена в елипсоид изкуствена структура на фотографията напомняше тялото на насекомо. Все така непокътнати, деликатните наножици на крайниците бяха прегънати под целесъобразни ъгли, а краищата им — снабдени с приспособления за захващане, най-вероятно за да осигурят прикрепянето към стените на клетките или заравянето в кръвоносни съдове или органи, за да намерят мишената — с други думи, да прилепнат към нея, докато предоставят някакъв медикамент, или може би незаконни наркотици, предназначени за конкретни нервни рецептори.

Не беше чудно, че кръвните проби за наркотици на Джони Донахю бяха отрицателни, помислих си. Ако към сублингвалните медикаменти, които е приемал, или по-конкретно към кортикостероидния му назален спрей са били прибавени нанороботи, наркотикът би могъл да е под доловимото от тестовете ниво. А още по-удивително би било, ако наркотикът изобщо не е проникнал отвъд кръвно-мозъчната бариера, а е бил програмиран да се прикрепи към рецепторите на фронталния кортекс. Ако не е проникнал в кръвния поток, не би могъл да се изолира и от урината. Не би стигнал до косата, а в това се заключаваше употребата на нанотехнологиите в медицината — лечението на болести и смущения с несистемни медикаменти, които са по-безвредни именно поради същата причина. Както и за всичко останало, онова, което можеше да помогне, със сигурност щеше да бъде употребено и за да навреди.