Черната призма [bg]

— Така трябваше да стане — каза Гавин. — Вместо това обаче всеки губернатор го прие като личен шанс да забогатее. Парийците получиха първия мандат и опоскаха Гаристън от всичко, което бе оцеляло при пожара. Оттогава всеки губернатор следва примера им.

— През първата година от управлението си — обади се Лив — повечето губернатори се опитват да пазят Кафявата река от разбойници, така че реколтата да може да минава. Но през втората година голяма част от реколтата закъснява. Губернаторите не искат да губят хора само за да обогатят следващия губернатор от някоя друга сатрапия, затова се оттеглят в Гаристън. Напоследък само най-оптимистичните фермери си правят труда да садят през втората година.

— Макар че многократното плячкосване на Гаристън и околните земи е трагично, то няма много общо с тези пирати — каза Гавин. — Предаването на властта става след Слънцеднев, тоест след две седмици. Рутгарските търговци и занаятчии, жените им и курвите им усърдно товарят корабите с каквато плячка са успели да отмъкнат този път. Или просто каквото са донесли със себе си. Предполагам, фактът, че всеки губернатор досега е бил корумпиран, не означава, че ковачите, които подковават конете им, също са.

— Това е много интересно — рече Железни, — но някои оръдия не могат ли да стрелят на почти две хиляди крачки?

— Те са по-далеч — отвърна Гавин. — Мисълта ми е, че…

— Най-после, слава на Оролам — промърмори Железни.

— Кхъм. Мисълта ми е, че след две седмици към Рутгар ще потегли цяла армада. Пиратите ги нападат като вълци и превземат всеки кораб, който се отдели от главната флота.

— Така им се пада — подхвърли Лив.

Гавин се втренчи в нея и тя се намръщи непокорно, но не можа да издържи на погледа му, затова се извърна да се мръщи на вълните.

— Някои търговци се опитват да изпреварят суматохата и потеглят преди останалата част от флотата с надеждата, че ще избегнат пиратите.

— Но те са тук — възрази Лив.

— Точно така — каза Гавин. — И ако това лято има война, особено пък — да не дава Оролам — ако загубим, ще настъпи хаос. Десетки, може би стотици кораби, всеки побягнал в различна посока. Много от хората на тези кораби ще са тирейци, Аливиана.

Тя изглеждаше засрамена.

— Дим — обади се Кип.

Всички разговори в малкия скул секнаха на мига. Всеки се обърна да погледне.

— От това разстояние ще е нужен изключително умел артилерист, за да насочи гюлето на по-малко от сто крачки от нас — каза Гавин, но Кип забеляза, че той също не откъсва очи от корветата.

— Може да е бил само пушечен заряд, колкото да ни…

Водата на двайсет крачки от скула изригна. Едва след това до тях се донесе гърмът на оръдието.

— Забележителен изстрел — рече Гавин. — Добрата новина е, че много малко корвети имат повече от едно оръдие на носа, така че би трябвало да разполагаме поне с трийсет секунди, докато те…

— Дим! — обади се пак Кип.

— Мразя я тази част — промърмори Гавин и двамата с Железни пак хванаха греблата.

Този път гюлето цопна на петдесет крачки пред тях.

— Хубаво е да знаем, че първия път е било просто късмет — рече Лив.