Черната призма [bg]

Още един изстрел и те завиха още по-надясно. Изстрелът пак беше поне на трийсет крачки от целта. Кип провери посоката на вятъра и погледна платната на илитийския кораб. Пиратите захождаха под остър ъгъл, с издути платна, при постоянен вятър. Изглеждаше, че условията са подходящи за стрелба, но Кип нямаше представа как да използва видяното, за да им помогне да оцелеят. Просто не знаеше нищо за корабоплаването. Обаче се приближаваха. Сега забавянето между дима и цопването беше по-малко от пет секунди.

Скулът криволичеше насам-натам, от време на време дори спираше и макар че страхът на Кип така и не се стопи, той видя, че Гавин е прав. Скулът им бе прекалено бърз, прекалено малък, прекалено маневрен, за да го улучат — освен ако артилеристът не направеше някой хем майсторски, хем щастлив изстрел. И макар че с приближаването си към илитийския кораб имаха все по-малко време да реагират между изстрела и падането на гюлето, артилеристите също трябваше все повече да променят ъгъла.

Накрая между изстрелите настъпи дълга пауза.

— Какво става? — попита Кип.

— Може би им е омръзнало да си хабят барута? — попита с надежда Лив.

След десет секунди получиха отговора — от оръдията изригнаха едновременно два стълба дим.

— Наляво! — извика Гавин.

Беше отгатнал. Вода изригна там, където щяха да са, ако бяха продължили направо, и там, където щяха да са, ако бяха свили надясно. Макар че така им бе нужно повече време между залповете, сега пиратите можеха да правят две предположения накъде се е насочил скулът, вместо едно.

— Умно копеле! — рече Гавин. — Време е да почнем да мамим! Кип, смени ме. — Той стана от греблата и Кип зае негово място.

— Направо — каза Гавин. Кожата му се изпълни със синьо и той притегли двигателна тръба във водата. Както и предишния път, се устремиха рязко напред. Кип и Железни едва не паднаха, когато Гавин преряза гладко греблата им. Но Кип осъзна, че ако не го бе направил, щяха да бъдат разкъсани от неумолимото въртене на зъбните колела.

Гавин заскърца със зъби от напрежението, нужно, за да тласка сам цялата лодка. Мускулите му бяха стегнати на възли, вените по шията му се издуваха. Но след малко, когато набраха скорост, работата му стана по-лесна и той каза:

— Железни, прати гранати във всички амбразури и на платната. Лив, срежи такелажа. Кип, ти… — Млъкна за миг, сякаш не можеше да измисли нищо подходящо за Кип Некадърника. — Ти обявявай на глас всичко, което мислиш, че не забелязвам. Вземи пистолетите ми. — Гавин отдели ръка от едната тръба, притегли леген и за броени секунди го напълни с червен луксин. Железни моментално започна да създава сини гранати и да ги пълни с горливото вещество.

Изминаха последните петстотин крачки, преди тичащите по палубата мъже да успеят да презаредят предните оръдия. Изглежда, само един от тях приемаше невъзмутимо невъзможната им скорост.

— Мускетар! — извика Кип. Един от артилеристите — Кип не знаеше дали е онзи със свръхестествения прицел, или не, — стоеше на носа и спокойно тъпчеше барут в мускета си с шомпола. С плавни, но бързи движения извади парченце плат, бръкна в друг джоб за куршум и натъпка и тях в дулото. Държеше в зъбите си димящ фитил.