Черната призма [bg]
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-484-0
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черната призма [bg]». Краткое содержание книги:
В същото време някъде на юг самозван крал се обединява с тайнствен чародей, за да се опълчи на съществуващия ред. Тласкан от омраза към хората, тъпкали родната му страна дълги години, той не ще се спре пред нищо, за да постигне целите си — дори ако това означава безмилостни кланета или съюз с магически изчадия.
А в недрата на най-могъщата магьосническа твърдина един затворник търпеливо замисля своето бягство и крои отмъщение.
Железни си наля кафе, а Марисия се зае с обличането на Гавин. Кип също взе една чаша. Но ръцете му трепереха толкова силно, че изобщо не бе в състояние да си налее.
— Някой се опита да ме хвърли от балкона — каза той.
Думите придадоха реалност на случилото се. Само преди миг той се шегуваше с Лив, мислеше си колко не прилича на баща си и се хилеше, когато той я засрами. Сега осъзнаването колко близо е бил до смъртта се стовари върху него с цялата си тежест. Можеше да се види как пада, безпомощен като в някакъв кошмар, а после тялото му се пръсва като сочно гроздово зърно.
И кой би заподозрял нещо? Жената можеше да се промъкне в стаята му, да го хвърли от балкона и после просто да си тръгне. Дори да разберяха кой е бил на същия етаж по това време, кой би очаквал убийцата да е някаква едра жена? Щяха да решат, че Кип се е прекършил след изпитанието и е скочил. Никой нямаше да разбере.
А и кого го интересуваше?
Почувства мъчителна празнота в гърдите си.
Открай време беше самичък. Дори когато живееше в Ректън не се чувстваше на мястото си. Беше прекалено дебел и недодялан за Иза, прекалено умен, за да изпитва някаква близост със Сансон, който бе доста простоват и обект на безмилостните подигравки на Овен, прекалено млад за Лив. Беше смятал, че като стане част от Хромария, за първи път в живота си ще принадлежи към нещо. Но и тук пак щеше да е различен. Щеше да е различен и сам, където и да отидеше.
Оролам, защо не бе оставил онази жена да го хвърли? Щеше да изпита няколко секунди ужас, преди тялото му да се разбие в скалите. Но после ужасът щеше да свърши, всичко щеше да свърши и вълните щяха да отмият кървавата каша.
Някой го зашлеви. Кип се олюля. Потърка челюстта си.
— Говори, Кип — каза Гавин.
И Кип разказа всичко. Лив заби очи в пода, когато стигна до момента как е излязла, след като ѝ бе казал, че баща ѝ е мъртъв.
— Значи през цялото това време генерал Данавис е живял в някакво затънтено селце? — обади се командир Железни. Хвърли поглед към Лив. — Съжалявам. Знаех, че имаме Данавис в Хромария, но не мислех, че сте роднини. — Прокашля се и млъкна.
— Не бих се изненадал, ако се е спасил — каза Гавин. — Генералът винаги е бил лукаво копеле, и го казвам в най-добрия смисъл.
Лив се усмихна немощно и кратко. После Кип им разказа и останалото.
Когато свърши, Гавин и Железни се спогледаха.
— Разбитото око? — попита Железни.
Гавин сви рамене.
— Няма как да знаем. Разбира се, точно това е целта.
— Кое? — попита Кип.
— Магистрите казват, че било мит — възрази Лив. Призмата и командирът на Черната гвардия се обърнаха да я изгледат. Тя преглътна тежко и заби очи в пода.
— Магистрите са отчасти прави — каза Железни. — Орденът на Разбитото око е прочута гилдия от убийци. Специализират се в убийството на притеглящи. Били са изкоренявани и унищожавани поне на три пъти, ако не и повече. На никой сатрап или сатрапа не им е приятно да губят магове, които струват толкова скъпо, преди края на естествения им живот. Смятаме, че всеки път, когато орденът е бил възстановяван, това не е имало връзка с който да било от предишните ордени.
— Ако се изразим простичко — каза Гавин, — някакъв главорез събира около себе си още главорези с надеждата да изкара много пари, като забие нож в гърба на няколко притеглящи, и се наричат Ордена на Разбитото око, за да могат да искат тлъсти възнаграждения. Това си е чиста проба измама.
— Откъде знаете? — попита Кип.
— Защото ако бяха истински, щяха да са по-добри в работата си.
Кип се намръщи. Неговата убийца беше доста добра.
— Не искам да кажа, че всички са еднакво некадърни, Кип — рече Гавин. — Точно там е работата. Всъщност изобщо не трябваше да го споменаваме. Това не ни доближава ни най-малко до истинския проблем. Независимо дали орденът е истински, или не, някой е пратил убиец да те премахне. Не си бил тук достатъчно дълго, за да си създадеш врагове, така че явно става дума за мой враг. Можем да направим само едно.
Кип налапа стръвта.
— Какво? — Не искаше да признае, че вече си е създал враг. Но със сигурност онзи изпитващ, магистър Галден, не би му пратил убиец, нали?
— Ще бягаме. — Гавин се ухили дръзко, по момчешки, и очите му светнаха.
— Какво?! — попитаха едновременно Кип и Лив.
— Ще се видим на пристанището след час. Лив, това включва и теб. Ти ще си наставница на Кип. Отиваме в Гаристън.
— В Гаристън ли? — попита Лив.
— Стягайте си багажа бързо — нареди Гавин. — Никога не знаете къде може да се спотайва орденът. — И се ухили пакостливо.