Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Черната призма [bg]
Черната призма [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черната призма [bg]

Электронная книга - «Черната призма [bg]». Краткое содержание книги:

Гавин Гайл е Призмата, най-могъщият човек на света. Той е върховен жрец и император, чиято сила и ум крепят един несигурен мир. Но Призмите никога не живеят дълго и Гайл знае колко му остава. Неочаквано открива, че има син, роден в далечно кралство след войната, която го е издигнала на власт. Гайл трябва да реши каква цена е готов да плати, за да опази една тайна, която може да разруши света.
В същото време някъде на юг самозван крал се обединява с тайнствен чародей, за да се опълчи на съществуващия ред. Тласкан от омраза към хората, тъпкали родната му страна дълги години, той не ще се спре пред нищо, за да постигне целите си — дори ако това означава безмилостни кланета или съюз с магически изчадия.
А в недрата на най-могъщата магьосническа твърдина един затворник търпеливо замисля своето бягство и крои отмъщение.
1 ... 148 149 150 151 152 153 154 155 156 ... 261
Перейти на страницу:

В пристанището имаше поне четирийсет кораба. То бе защитено донякъде от дига с големи пролуки в нея. Лив видя как Кип гледа дупките и се чуди дали имат някакво предназначение.

— Окупаторите никога не са се напъвали особено да помагат на нас, бедните изостанали тирейци — каза тя. — Кейовете срещу тези зевове се дават на местните. Трябва да видиш как бързат капитаните, когато иде зимна буря. Войниците се събират в кулите и приемат облози кой кораб ще се разбие.

Скулът, задвижван от Лив и задъхания Кип, се носеше покрай галери, галеаси, корвети и рибарски лодки, пълни с местни хора, които кърпеха мрежите си. Мъжете и жените спираха работа, щом зърнеха скула и екзотичния му екипаж. На Кип му се сгряваше сърцето да види отново тирейски лица. Това го караше да се чувства у дома. А после видя и враждебността, изписана на тези лица.

„Е, не си падат много по притеглящи чужденци. Всъщност е разбираемо.“

— Къде отиваме? — попита Кип.

Командир Железни посочи към най-високата и величествена сграда. Оттук всичко, което Кип можеше да види, бе кулата с идеална яйцевидна форма и шпил, сочещ към небето. Една дебела ивица около най-широката ѝ част бе инкрустирана с мънички кръгли огледала, не по-големи от палеца на Кип. В светлината на следобедното слънце изглеждаше сякаш кулата пламти. Над и под огледалната ивица имаше подобни ивици от цветно стъкло.

— За това се досещах — рече Кип. — Имах предвид къде да спрем скула?

— Ето тук — каза Гавин и посочи една гладка стена в точката, най-близка до една порта. Това не бе място за приставане и улиците се намираха поне на четири крачки над морското равнище.

Въпреки това Кип и Лив насочиха лодката — доста умело, помисли си Кип — към стената. Носът на скула се потопи по-дълбоко във водата, когато в предната му част разцъфтя син луксин и се протегна навън. Веднага щом докосна стената се втвърди и образува стъпала, като по този начин едновременно закрепи скула на място и им предостави лесен изход.

— Още не съм свикнал с всичките тези магии — каза Кип.

— Аз съм на трийсет и осем — каза командир Железни — и също не съм свикнал. Просто реагирам малко по-бързо. Грабвайте раниците.

Изкачиха се по стъпалата до улицата. Местните ги оглеждаха с любопитство. След като се събраха всички, Гавин докосна един ъгъл на стълбите и всичкият луксин на скула загуби стабилност, разпадна се на прах, пясък или лепкаво вещество в зависимост от цвета си и потъна във водата. Жълтият дори проблесна слабо, когато голяма част от него се превърна обратно в светлина. Внезапно освободена от тежестта на скула, водата подскочи лекичко нагоре. Гавин, разбира се, не обърна никакво внимание.

„Това е нещо нормално за него. В що за свят съм навлязъл?“ Ако Гавин бе на вечеря и изпуснеше ножа си, щеше да си притегли нов, вместо да стане и да го потърси. Ако чашата му беше мръсна, щеше да си притегли нова, вместо да избърше старата. Това породи у Кип една мисъл и той попита:

— Гавин… ъъъ, лорд Призма, защо притеглящите не носят луксин?

Гавин се ухили.

— Понякога носят. Очевидно жълтите нагръдници и тем подобни са високо ценени в битка, но предполагам, че имаш предвид дрехи.

— Ти поне използваш магия за всичко — рече Кип.

— Такъв съм си — отвърна Гавин. — Един нормален притеглящ не би си скъсил живота само за да не му се налага да спре скула на петдесет крачки по-нататък. Е, някои биха, разбира се. Истината е, че едно време, като бях момче, имаше мода да се носят луксинови дрехи. Ако приложиш достатъчно воля, дори някои видове запечатан луксин могат да станат доста гъвкави. Скоро се появиха притеглящи-шивачи, които се специализираха в изработката на дрехи. Но повечето хора не можеха да си ги позволят, а ако си ги правиш сам, има куп грешки, които би могъл да допуснеш. Някои са сравнително безобидни, като например да направиш крачолите на панталона си прекалено твърди. Но ако допуснеш грешка при притеглянето, ризата ти може да се разпадне на прах по средата на деня. Или пък — Гавин прочисти гърло — някои палави момчета може да се научат как да разпечатват луксина, изтъкан от шивачите-притеглящи. И тези момчета биха могли да предизвикат хаос на някое паметно празненство, на което дамите, охарчили се дори за луксиново бельо, да се озоват в сериозна беда. — Стисна устни, за да скрие усмивката, напираща при този спомен. — Е, след споменатия случай модата секна доста внезапно.

1 ... 148 149 150 151 152 153 154 155 156 ... 261
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)