Черната призма [bg]

— Аз съм помощник-управителят на пристанището — каза мъжът. — Къде е вашият съд? Таксата се определя в зависимост от размера му и условията на престоя.

— Боя се, че размерът на нашия съд в момента е пренебрежимо малък — каза Гавин.

— Благодаря, но аз ще преценя това. Къде пристанахте?

— Точно ей тук. — Гавин посочи.

Помощник-управителят погледна надолу, после се озърна покрай стената, присвил очи. На петдесет крачки нямаше никакви кораби. Той скръсти ръце и стисна челюсти, сякаш Гавин му се подиграваше.

— Таксата не е голяма, но уверявам ви, че глобата при опит за неплащане на такса е!

Единият от стражите го потупа по рамото, но мъжът не му обърна внимание.

— Така и трябва — отвърна Гавин все така любезно и му подаде едно писмо.

Мъжът го задържа ниско, така че да го вижда през очилата си, сякаш щеше да притегли от буквите думи.

— О — каза той тихо. — Охо!

Главата му се вдигна рязко и той се втренчи в очите на Гавин през очилата си.

— О! Милорд Призма! Хиляди извинения! Моля ви, милорд, нека ви придружим до крепостта. За нас ще бъде голяма чест.

Гавин кимна.

— Мислех си, че ще ги сграбчиш с магия и ще ги раздрусаш хубавичко — каза Кип, щом тръгнаха след стражите и помощник-управителя.

— Има си време, когато да размяташ идиоти — отвърна Гавин. — Този човек просто си върши работата.

Навлязоха в сянката на крепостта, чиято северна стена почти надвисваше над пристанището. Горе обикаляха стрелци и се взираха надолу към тях.

— Освен това — каза Гавин, — ако започнеш да мяташ луксин наляво-надясно, никога не знаеш кой ще отвърне със стрелба.

Помощник-управителят заговори с охраната на портата. Последваха множество скришни погледи към Гавин. Кип беше зает да зяпа крепостта. Портата, както и цялата крепост, бяха от дялан травертин, меко зелен и гравиран с кръстосани щрихи, за да изглежда като плетеница. В портата имаше изрязани множество процепи за стрелба. Когато стражите я отвориха, Кип видя, че зад нея има малко голо пространство, напълно затворено, с процепи за стрелба отвсякъде, а след това — друга порта. Стражите на втората порта, която бе отворена, носеха мускети с дула като фунии, по-къси от мускетите на стражите в Хромария.

В момента Кип се намираше до Железни, затова го попита:

— Защо мускетите им са толкова къси?

— Защото са различен вид — каза Железни. — Вместо с куршум ги зареждат с пирони или вериги. От близко разстояние можеш да улучиш четири-пет човека едновременно. Или да пробиеш солидна дупка в един. Вършат добра работа при размирици. Мъж, прерязан наполовина, е също толкова мъртъв като мъж с малка дупчица в сърцето, но действа доста по-разубеждаващо на останалите в тълпата.