![Черната призма [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/2/9/chernata-prizma-bg-download.jpg)
Черната призма [bg]
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-484-0
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черната призма [bg]». Краткое содержание книги:
В същото време някъде на юг самозван крал се обединява с тайнствен чародей, за да се опълчи на съществуващия ред. Тласкан от омраза към хората, тъпкали родната му страна дълги години, той не ще се спре пред нищо, за да постигне целите си — дори ако това означава безмилостни кланета или съюз с магически изчадия.
А в недрата на най-могъщата магьосническа твърдина един затворник търпеливо замисля своето бягство и крои отмъщение.
— О, благодаря много — рече Лив.
— Багаж ли? — попита Кип, докато Гавин изхвръкваше от стаята. — Че аз нямам нищо!
54.
Затворникът огледа внимателно мъртвеца и каза тихо:
— Ще те убия.
— Аз не умирам лесно — отвърна мъртвецът и устните му трепнаха. Седеше срещу Дазен, в стената си, свил колене, с ръце в скута, насмешливо имитирайки неговата поза. Хвърли поглед към грижливо изплетеното нещо в скута на Дазен. — Кой би си помислил? — рече замислено. — Гавин Гайл, толкова търпелив, толкова кротък, толкова доволен да върши женска работа.
Дазен огледа творението си. Бе изплетено от собствената му коса, толкова плътно, колкото можеше да го направи със спокойното синьо, течащо през тялото му. Дори не бе сигурен колко време се е трудил над него. Може би седмици. Представляваше нещо като малка купичка. Той огледа лъскавата ѝ вътрешност. Стори му се, че забеляза някакво несъвършенство, затова избра дълъг, но идеално закръглен нокът и застърга методично около носа си и по челото си. Събра олющената кожа и най-важното, безценната мазнина, с друг нокът и я размаза внимателно върху проблемното място.
Щеше да има само един шанс. След толкова много години не смяташе да оплеска нещата.
Със стабилна ръка и кожа, изпълнена със синьо, събра още мазнина и я размаза по стената точно над лицето на мъртвеца.
— Това не променя нищо, Гавин — каза мъртвецът.
— Да, все още не — отвърна той.
Стана и притегли нож. Отряза кичур от мазната си коса. Плю на него и го затърка в мръсната си кожа, за да го изцапа колкото се може повече.
— Не се налага да го правиш — каза мъртвецът. — Това е лудост.
— Победа е — възрази Дазен. Прокара плавно острието от син луксин по гърдите си.
— Ако смяташ да се самоубиваш, китката или гърлото ще свършат по-добра работа — отбеляза мъртвецът.
Дазен не му обърна внимание. С мръсните си пръсти разтвори раната и натика гнусната маса от коса и мръсотия под кожата си. Кръв потече по гърдите му и червеното почти го изкуши да се опита да притегли директно, но не бе достатъчно — знаеше го от опит. Той сложи ръка на гърдите си и притисна раната, за да я затвори и да спре кървенето.
След няколко периода на сън килията щеше да бъде почистена при ежеседмичната баня на Дазен. Скоро след това, в зависимост от това колко добре е планирал и гадал, щеше или да избяга, или да е мъртъв.
Докато държеше синьото, откри, че не му пука особено кое от двете.
55.
Докато тъпчеше дрехи в една раница, Лив прочисти неловко гърло и каза:
— Аз, хм, тази сутрин се върнах, за да се извиня.
— Ъ? — рече Кип. Сред дрехите в ръцете ѝ имаше някакво дантелено бельо. Това го разсейваше.
— Когато се опитаха да те убият.
— О, ами, приемам извинението — смотолеви Кип. За какво му се извиняваше? Размърда тежката раница на гърба си — беше му я дал командир Железни. На командира явно не му бе отнело почти никакво време да събере малко резервни дрехи, мях с вода, инструменти и дори къс меч за Кип. Кип още не бе намерил начин да я нагласи удобно на раменете си.
Беше дошъл в стаята на Лив, за да ѝ помогне с приготвянето на багажа, но тя никак не улесняваше нещата. Кип хвърли още един поглед към гащичките.
— Това е само бельо, Кип. — Уф, спипаха го!
— Прозрачно е — каза Кип. Как можеше да се побере човек в такова малко парче плат?
Лив сведе поглед и лекичко се изчерви, но продължи играта. Подхвърли гащичките на Кип, който инстинктивно ги улови и веднага се почувства неловко.
— Ще провериш ли дали са чисти? — попита тя.
Веждите на Кип подскочиха толкова високо, че заседнаха някъде три етажа по-нагоре.
— Дразня те. Току-що се преместих и ми дадоха съвсем нови дрехи. Всичко тук е ново.
— Освен моята наивност, очевидно — рече Кип. Вече за втори път през последните два дена го правеше на глупак.
Тя се засмя.
— Страхотен си, Кип. Това е все едно да се гавря с малкото си братче, което никога не съм имала.
„О, сравнението с малкото братче. Точно каквото иска да чуе един мъж от красива жена. Току-що ме кастрираха.“
— В такъв случай повече или по-малко смутен трябва да се чувствам, като държа бельото на сестра си?
Лив се засмя пак.
— А това по-добре или по-зле ще е? — Вдигна нещо черно и дантелено, което приличаше повече на две ленти, вързани артистично.
Кип зяпна.
После тя притисна бельото към ханша си и повдигна закачливо вежда. Кип се разкашля.
— Мисля, че трябва да седна — каза. Както се и надяваше, Лив се засмя, но той всъщност изобщо не се шегуваше. Отстъпи към един стол — и моментално се блъсна в някого.