Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Изведнъж гласът на Арак се снижи в някакъв шепот.
— Баща ми смята, че постоянният контакт с тези примитивни духове въздейства на Бендраке. През последните седмици той ставаше все по-брутален и непредсказуем. Затова избягахме. Но ти видя как си изпатихме.
— Вината за това си е ваша — отвърна сурово Аруула. — Та хората се променят само поради това, че им налагате волята си! Ако се държите нормално, никой няма да се превърне в такъв мутирал звяр!
— Но дарбата ни е дадено от боговете право — протестира възмутено Арак. Обаче под укорния поглед на варварката фасонът му бързо се смачка. Замислено се почеса по главата и отговори: — Вероятно имаш право. Но е трудно да се разделиш със старите си привички, особено, ако са толкова удобни. Ти никога ли не си използвала дарбата си, за да направиш живота си по-лесен?
— Сигурно — призна Аруула. — Но за щастие дарбата ми не е достатъчно силна, за да мога истински да злоупотребявам с нея. При вас нещата са други. Трябва да се отклоните от пътя на Бендраке, инак рано или късно това ще ви докара нещастие.
Арак поклати тъжно глава, като погледна към семейството си, което тъкмо влизаше в стария си дом.
— След като безславно се върнахме обратно, скоро никой няма да се изправи срещу Бендраке — предсказа той.
Аруула кимна.
В този момент й стана ясно, че трябва да бяга с Маддракс колкото е възможно по-скоро. Противно на надеждата й в това селище нямаше лек за него. Затова беше най-добре да го освободи от вредното влияние на надарените.
В крайна сметка Маддракс се беше превърнал в маймуночовек, защото не искаше да придружи отхвърлените. Затова Борк го подчини на духовния си контрол и така отприщи регресивното му развитие.
След като фамилията на Арак стигна до племето си, Маддракс — или онова, в което се беше превърнал — седеше оставен без внимание до джипа. Ако тя помъкнеше със себе си русия скимар, може би все още съществуваше някакъв шанс! Може би той щеше отново да се върне към първоначалния си вид, ако не е изложен на вредното влияние на Борк!
Ала когато Аруула видя тъпия поглед, с който Маддракс се беше вторачил в праха пред ботушите си, надеждите й се изпариха във въздуха. Но сега не биваше да губи кураж, а трябваше да действа.
— Сигурно вече липсваш на родителите си — обърна се тя към Арак. — Най-добре иди при тях. Ще те посетя по-късно, когато намеря квартира за себе си и за Маддракс.
Момчето, изглежда, се досещаше какво възнамеряваше да прави тя. Ако тъй или иначе не го четеше в мислите й, вероятно това беше изписано на лицето й.
— Надявам се, някога да се видим отново — прошепна той тъжно, преди да си тръгне.
Аруула трескаво заобиколи джипа и улови за ръка апатичния Маддракс.
— Хайде, ела — прошепна тя. — Трябва да изчезваме оттук.
Русият скимар само я погледна неразбиращ и изгрухтя.
Аруула се опита след това да използва вътрешната си дарба, за да му заповяда да се качи в джипа. Маддракс само поклати глава и отново изгрухтя.
Силите на Аруула далеч не бяха толкова големи, колкото тези на отхвърлените. Следователно не й оставаше нищо друго, освен отново да го дърпа за ръката и да го тика към мястото до шофьора.
Маддракс се противеше недоволен.
— Ела де, не се превземай — тихо го ругаеше, докато се притискаше към него, за да го накара да върви.
Изведнъж уродливото му тяло се раздвижи, но не така, както се беше надявала Аруула. С грухтене вдигна ръце и започна да барабани по гърдите си. При това се озъби и я погледна агресивно.
Аруула тихо изруга. Нервно се огледа дали някой от стоящите наоколо не е забелязал шумното държание на спътника й. Тогава съгледа сенките на трима мъже, които се изправиха заплашително пред нея.
Борк ехидно й се хилеше.
— Сигурно не си си помислила, че сме те забравили?
Бендраке седеше унесен върху черния си трон от благородно дърво. Мислите му кръжаха все около красивата варварка, която беше видял навън. Най-сетне ново лице в обкръжението му, а при това и красиво!