Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Кажи ми веднага какво сте направили с Маддракс — каза задъхвайки се тя, докато се бореше да се овладее. — Той се превръща в един от онези ужасни маймуночовеци.
— Едно достойно за съжаление съпътстващо явление на нашите сили — заяви Борк цинично. — Силата, която ни е дадена от Меетор, когато изпрати от небето великия подарък, ни дава естествено право да властваме над хората. За съжаление робите под наше владичество непрекъснато се връщат назад в развитието си, докато от определен стадий загубваме контрол над глупавите духове. Тогава се обръщат против нас и дори ни преследват, изпълнени с омраза, както можа да видиш в гробището на бръмбарите. Само Бендраке е в състояние да се свързва с нисшите мисли на скимарите, затова трябва да се върнем при нашето племе. Сами сме твърде слаби, за да оцелеем между робите.
Аруула я сърбяха ръцете с един удар на меча си да сложи край на надменността на Борк. Но се овладя.
— Сигурно не се надяваш сериозно, че ще оставя Маддракс и занапред под вашето влияние? — просъска тя презрително. Че сега ще го кача в превозното ни средство и ще ви го оставя тук?
— Няма да направиш това — констатира Борк с делови тон. Все още имаме нужда от вас.
Аруула усили натиска на меча си, докато тънка струйка кръв потече по шията на Борк.
— Ще замина — изръмжа заплашително тя. — И никоя от вашите тъжни физиономии няма да ме спре.
Устните на отхвърления се свиха в подигравателна усмивка, макар че от това разрезът в шията му стана по-голям.
— Това не ни е и нужно!
Преди Аруула да разбере смисъла на думите му, усети как зад нея се надигна някаква тъмна сянка. Тогава две обрасли в козина лапи се впиха в ръцете й ги дръпнаха толкова бързо назад, че тя вече не можеше да стрелне меча си напред. Веднага след това беше запратена грубо настрана.
При подобна ситуация други воини биха се стоварили безсилни на земята, но рефлексите на Аруула бяха тренирани в безбройните битки с тараците и другите врагове. Инстинктивно се превъртя през рамо и използва създалото се при това засилване и след предно претъркаляне с пружиниране скочи отново на крака.
Светкавично се обърна на пети и изви меча в полукръг. Някакво сребристо отражение на светлина избръмча във въздуха точно върху противника й, който стоеше разкрачен пред нея.
Когато позна уродливата фигура, Аруула изпищя ужасена.
Беше Маддракс!
В последния миг промени траекторията на острието, така че профуча съвсм близо до перчема на спътника й. Няколко къси руси къдрици се понесоха към земята, инак Мат не беше ранен.
Още преди Аруула да се съвземе от шока, че Маддракс я беше нападнал, Борк изведнъж застана до спътника й. В ръката на отхвърления беше „Берета“-та, чието тъмно дуло беше насочено към слепоочията на непомръдващия се пилот. Аруула успя да види добре как Борк освободи с палец предпазителя на автоматичния пистолет.
— Кротувай — предупреди я отхвърленият. — Твоят приятел ми показа как функционира гърмящата му ръка.
— Ти си му откраднал оръжието — отвърна с укор Аруула, сякаш това имаше някакво значение.
— Бих могъл да му заповядам сам себе си да застреля — отговори Борк с хладна усмивка. — Разбира се, междувременно той е твърде глупав, за да може да си служи с оръжието.
Маддракс прие хулите по свой адрес без външно вълнение. Намираше се изцяло под духовната власт на отхвърления.
Студената пот по челото на пилота показваше, че му струваше всичките сили въобще да се задържи на крака. Но под контрола на Борк мобилизира и последните си резерви, за да изпълни получените заповеди. Вероятно щеше да бъде послушен на Борк дотогава, докато не се строполи от изтощение.
Аруула наведе оръжието, за да не удължава ненужно мъките на спътника си. За пръв път от времето на нейното детство почувства да напират сълзи в очите й.
— Остави го на мира — помоли тя Борк, без да се срамува от влажния блясък в очите си. Плачеше за Маддракс, не за себе си.
Когато мечът й издрънча на земята, по лицето на отхвърления пробяга тържествуваща усмивка. Всичко беше в неговата власт. Това му харесваше. Наведе се и вдигна меча на Аруула.
— Защо не оставиш двамата на мира? — изкрещя Арак на баща си. — В крайна сметка те ни спасиха живота! Как можеш да им се отблагодаряваш по този начин?