Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)

Главата й отчаяно се оброни върху волана.

Когато Аруула отново вдигна очи, тълпата пред превозното средство се беше разпръснала. Макар че някои от надарените все още любопитно поглеждаха към нея и фамилията на Борк, повечето жители на селото предпочетоха да обсъждат последните събития между четирите стени у дома си.

— Добре ли си вече? — прозвуча плах глас до нея. Беше Арак, който я гледаше виновно.

— Съжалявам, че си толкова тъжна — извини се той. — Ако не беше ме спасила, това нямаше да се случи!

— Не е твоя вината за онова, което става тук — утеши го варварката, която полека-лека възвръщаше старите си сили. Пъргаво скочи от колата и жадна за дела, заглади кожената си дреха. Трябваше да действа по възможност най-бързо, преди състоянието на Маддракс да стане още по-критично.

Варварската част у нея естествено би грабнала меча, но, първо, Борк беше прибрал оръжието й и, второ, трябваше да узнае още много неща за това странно племе, преди да предприеме нещо.

— Всъщност смяташ ли, че е справедливо да превръщате хората в такива уродливи същества, за да ги държите като роби? — попита тя Арак.

Юношата поклати гузно глава.

— Преди сме живяли в мир с ненадарените — защитаваше се той със запъване. — Когато прадедите на нашите бащи получили небесния подарък, не знаели, че могат да навредят на други хора, когато влияят върху мислите им, с цел да вършат по-изгодна търговия. Другите племена обаче скоро забелязали, че се променят, ако прекарват твърде дълго в наша близост. Започнали да ни избягват и така сме се превърнали в отхвърлени. Нашето племе живеело поколения наред необезпокоявано в голямата яма, която Меетор изкопал за нас. Само избрани можели да напускат района на нашето племе, за да търгуват в околните селища. Тези надарени трябвало да се закълнат, че няма да използват дарбата си в присъствието на хора.

— Така е било редно — потвърди Аруула. — Защо не сте продължили и занапред да се придържате към това правило?

— Защото се родил Бендраке! — каза рязко момчето, преди да продължи: — От всички надарени той притежава най-големите способности, които някога са съществували. Силата му е толкова голяма, че мнозина го смятат за Зигваан, който ще ни заведе скоро в редиците на Меетор, а може би дори и до Вудан. Бендраке от години вече е на мнение, че е наш дълг да използваме по-добре дара на боговете. Само ако подчиним ненадарените, ще получим просветление и ще бъдем приети сред войнството на Меетор.

Аруула размисли за миг дали да не разкаже на ентусиазираното момче, че нейното племе също смяташе Маддракс за Зигваан. Но не искаше да прекъсва словоизлиянията на Арак. Въпреки това се запита какво би станало, ако и Маддракс беше злоупотребил с властта си като този обзет от мегаломания вожд.

— Преди две луни Бендраке наложи в племенния съвет да потеглим към равнината, за да покорим жителите на околните села — продължи да обяснява Арак. — Благодарение на нашата дарба успяхме да подчиним на волята си няколко села. Но хората се връщаха много по-назад в развитието си, отколкото предполагахме. Мозъците на тези маймуночовеци са толкова примитивни, че вече никой не може да ги озаптява. Само Бендраке може да ги държи под контрол. Ако не беше той, тук робите не биха се разхождали така мирно.