Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Вождът познаваше достатъчно добре жените от своя народ и онези, които искаше да има, вече бяха споделили постелята му. В крайна сметка съответната спътница се радваше на престижа, че е първата дама на племето. Затова би могъл да си избере всяка, която пожелае — също и онези, които бяха здраво обвързани с брак.
Но на Бендраке жените от неговия народ му бяха скучни. Нужно му беше нещо ново — някакво предизвикателство. И всичко това олицетворяваше Аруула, която дори дръзна да му се противопостави.
Естествено за него щеше да е шега работа да прекърши съпротивата й и за дългите й коси да я замъкне в леглото си. Но това би било поведение на варварин — а той, напротив, беше вожд на надарените! При него жените идваха по собствена воля.
Но кой ли знаеше още колко време тази Аруула ще се превзема? Не искаше повече да я чака, искаше да я има веднага!
Докато Бендраке все още умуваше дали да излезе навън, за да доведе варварката насила, и ето, че Борк вече я избутваше през изградения в покрива вход. Тя с пружиниране се изправи на пода, докато Борк бързо заслиза по стълбата.
Когато Аруула беше доведена при него в момента на най-силното му желание, Бендраке разбра, че това е знак на Меетор! Не можеше да е някаква случайност, че тази красавица беше неуязвима за превръщането в някакъв грухтящ, покрит с козина звяр. Не, тя беше избрана от съдбата да властва заедно с него!
Шумове откъм покрива отклониха Бендраке от мислите му! Лицето на вожда се смръщи, когато видя, че Доран и Корак въведоха покрития с руса козина маймуночовек. Какво ли целеше Борк с това?
Без колебание Бендраке използва дарбата си, за да проникне в мислите на отцепника. Борк инстинктивно се опита да екранира духа си, но срещу превъзхождащата сила на вожда не успя да го направи.
За някакво мигновение душевността на Борк беше извадена навън. Бендраке успя да види колко много го презира неговият подчинен, но той отдавна го знаеше. Интересуваше го само какво се е случило преди малко. Жадно гълташе информация, докато Борк се съпротивляваше на замаяността в главата си.
Бендраке се обърна с хилене към варварката. В очите му припламна огънят на начеващата лудост, когато изръмжа:
— Тъй значи, предпочиташ да избягаш с този вонящ вързоп козина, вместо да заемеш мястото, което ти се предлага в моя световен ред? Мисля, че е време да си изясним отношенията.
Без да сваля поглед от варварката, главатарят посочи Доран и Корак.
— Вие двамата — заповяда им, — убийте този скимар!
Двамата мъже, към които се обърна, се поколебаха за момент, защото в края на краищата дължаха живота си на Маддракс. Но когато Бендраке им напомни с повелителния поглед на пламналите си очи, не се осмелиха повече да се противят. Мълчаливо извадиха тесните ножове, които носеха в коланите си. Тогава пристъпиха към апатичния скимар, който стоеше между тях без да помръдне.
Аруула не вярваше на очите си, когато чу от устата на вожда заповедта за убийството. Но като видя да проблясват острите ножове в ръцете на мъжете, нахвърли се с бесен рев върху лицето, което беше причина за бруталния терор, който цареше над това село.
Върху Бендраке.
Вождът само я погледна скучаещ, когато скочи срещу него с прострени напред ръце, за да ги впие в гърлото му. Още преди връхчетата на пръстите й да докоснат шията му, той я накара да почувства силата му.
Без външно напрежение събра силите си и ги запрати като светкавица в духа й!
Аруула изкрещя страдалчески, когато в черепа й трепна режещата болка. Замаяна се олюля назад. Тогава изведнъж почувства как някаква невидима сила я грабва и запраща в помещението.
Аруула протегна инстинктивно ръце, за да смекчи падането си, преди да се стовари върху някакъв дървен стол, който от удара се пръсна на парчета. Със стон се претърколи върху отломките. Цялото й тяло гореше, сякаш часове наред я бяха шибали с камшик. Невъзможно беше тази болка да се дължи само на падането.
Когато чу смеха на Бендраке, вече знаеше, че той именно непрекъснато подклажда горенето, докато накрая й се стори, че цялото й тяло е в пламъци.
Аруула отчаяно се бореше да потисне измъчения стон, защото не искаше да позволи още един триумф на този звяр в човешко тяло. Но болките ставаха все по-силни, сякаш я изгаряха жива.