Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Бърз поглед към околните показваше, че не само синът му не одобряваше действията на Борк. Доран и Корак също го гледаха с неприятно чувство.
— Вие, глупаци, наистина ли вярвате, че можем да се върнем с празни ръце при Бендраке? — изфуча презрително главата на фамилията. — Не, веднага ще ни наругае и позорно ще ни изгони. Затова трябва да му занесем ценен подарък — този чужденец и неговата гърмяща ръка. И тази варварка, която притежава подобни на нашите сили, макар, както се вижда, да не е някоя надарена. Заедно с тях ще можем да се върнем сред нашето племе!
При горчивите му думи членовете на фамилията сведоха поглед. Всички знаеха, че говори истината. Дори и Арак не дръзна да протестира повече.
След като укрепи позицията си на водач, Борк отново се обърна към Аруула.
— Ти ще продължиш да ни следваш с желязното животно — заповяда й с груб тон, който не търпеше никакво възражение. — Корак ще те придружава. Ние ще вземем Маддракс при нас на фреккойшера. Ако предприемеш нещо, което обърква плановете ми, веднага ще убия приятеля ти!
Борк погледна варварката заплашително. Не й оставаше нищо друго, освен да се подчини на разпорежданията му, ако не искаше да застраши живота на Мат. Макар и тази битка да беше загубена, войната все още не е свършила! Щеше да направи всичко възможно, за да освободи Маддракс от властта на отхвърлените.
Ако ще това да е последното нещо в живота й.
Пътуването заедно с Корак премина в ледено мълчание. Макар че Аруула ясно долавяше, че нейният спътник не беше съгласен с действията на шурея си, въпреки това всичките й усилия да започне някакъв разговор останаха безплодни. Корак неумолимо отказваше да отговори на какъвто и да е неин въпрос.
После и варварката стана лаконична, докато най-сетне съвсем замлъкна. Монотонното пътуване, разбира се, късаше нервите й, защото сега имаше предостатъчно време да си изгради във фантазията представата какво ги очаква нея и Маддракс при отхвърлените. Накрая стана толкова нервна, че когато най-после пристигнаха, въздъхна с облекчение.
Селището на племето се състоеше от шепа варосани в бяло кирпичени къщи, които имаха тесни процепи за прозорци, но никакви врати. В построените стена до стена сгради можеше да се влиза само през люкове върху покривите. При вражеско нападение трябваше единствено да се изтеглят поставените отвън дървени стълби и подредените една до друга във формата на подкова къщи се превръщаха в добре защитена крепост.
Ако Матю Дракс беше в пълно владение на разума си, би могъл да каже на варварката, че този начин на строителство напомня на онзи на индианците пуебло в Северна Америка, но вероятно бездруго щеше да й е все едно. Аруула се интересуваше много повече от безбройните скимари, които живееха съвсем мирно в селището. Аруула бързо установи, че неандерталците се бяха подчинили напълно на хората и покорно вършеха най-презряната работа.
Тя паркира „Хамър“-а на открития площад между къщите, непосредствено до фреккойшерите. Незабавно се стече цялото племе, за да се нагледа с удивление на странното й превозно средство, което очевидно не беше обикновено ездитно животно. Бързо се заговори, че Аруула е устояла на духовните сили на отхвърлените, макар и да не е надарена.
Борк се възползва от струпването на хората, за да се появи на сцената. Бързо се покатери върху капака на двигателя на джипа, за да може добре да го види всеки от присъстващите. Около петдесетина отхвърлени го слушаха внимателно как надуто разказва за своите приключения и за донесените подаръци.
Аруула не обърна внимание на приказките му.
Вместо това наблюдаваше учудена как всичките скимари внезапно застанаха апатично между къщите. Очевидно не можеха да мислят самостоятелно и имаха нужда от постоянни указания. Сега, тъй като хората се тълпяха около новодошлите, скимарите изглеждаха като оставени без внимание играчки, които дете е захвърлило в някой ъгъл.
Изведнъж сред възбуденото множество премина някакъв шепот. Страхопочитанието им беше насочено към едър мъж с благородни черти на лицето, на когото всички присъстващи почтително сториха път.
Аруула прецени, че красавецът все още не е видял дори трийсет лета. Въпреки това носеше скъпа верижка от кехлибар, перли и редки минерали, в средата на която се намираше обковано в злато парче камък, какъвто носеха всички отхвърлени.
И без тази надута украса беше ясно, че става дума за вожда. Бендраке излъчваше смесица от арогантност и превъзходство, каквито притежаваха само мъжете, които напълно съзнаваха своята власт.