Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Лизандра го беше обезобразила.
Чертите му бяха застинали в спокойно изражение, но съдейки по кървавата сцена в спалнята, Роуан предполагаше, че е бил в пълно съзнание, докато се е давел в собствената си кръв.
Елин загледа равнодушно някогашния си господар. Само устата ù се постегна леко.
– Дано тъмният бог ти осигури почетно място в царството си – пророни с мрачен тон, който запрати ледена вълна по гръбнака на Роуан.
Тя протегна ръка зад гърба си.
– Дай ми меча си – нареди на Едион.
Едион извади Меча на Оринт и ù го подаде. Тя плъзна поглед по древното оръжие на прадедите си, претегляйки го в ръце. Като вдигна глава, в изумителните ù очи цареше единствено студена решимост.
Кралица, въдворяваща справедливост. Издигна меча на баща си и отсече главата на Аробин. Тя се търкулна от масата и глухо и някак цинично тупна на земята, а Елин се усмихна мрачно на обезглавения труп.
– За всеки случай – пророни.
ВТОРА ЧАСТ
Кралица на светлината
48.
На сутринта след спора относно Жълтоногите Манон преби Астерин в трапезарията по време на закуска. Никой не попита защо. Никой не посмя.
Три невъзпрепятствани удара.
Астерин дори не потрепна.
Когато всичко свърши, вещицата просто я изгледа злобно с плиснала от счупения ù нос синя кръв. Без нагла усмивка. Без дръзка гримаса.
После напусна трапезарията.
Тринадесетте ги наблюдаваха внимателно. Веста, вече Трета на Манон, изглеждаше почти готова да хукне след Астерин, но Сорел поклати глава и червенокосата вещица остана на мястото си.
Манон не можа да се съвземе цял ден.
Беше наредила на Сорел да си мълчи за Жълтоногите, но се чудеше дали може да разчита на Астерин за същото.
Ти им го позволи.
Думите ù танцуваха бясно в главата на Манон заедно с малката проповед, която Елида ù беше изнесла предишната вечер. Надежда. Ама че сантиментални нелепици.
Двата разговора още отекваха в съзнанието ù, когато влетя в съвещателната зала на херцога с двадесет минути закъснение.
– Харесва ти да ме обиждаш с неточните си появи или просто не познаваш часовника? – попита Перингтън от стола си. Върнън се подсмихваше насреща ù, а Калтейн гледаше в нищото. По тялото ù не гореше огън от сенки.
– Аз съм безсмъртна – натърти Манон и седна срещу тях. Сорел остана на пост до вратата, а Веста наглеждаше коридора. – Времето е без значение за мен.
– Днес си духовита – отбеляза Върнън. – Харесваш ми така.
Манон впи леден поглед в него.
– Тази сутрин пропуснах закуската, простосмъртни. На твое място бих си мерила приказките.
Лордът ù се усмихна.
Тя се облегна в стола си.
– Защо ме извика този път?
– Трябва ми още едно сестринство.
Лицето ù остана безизразно.
– Какво стана с Жълтоногите?
– Възстановяват се и скоро ще може да ги посетиш.
Лъжец.
– Този път ми трябва сестринство от Черноклюните – настоя херцогът.
– Защо?
– Защото ми трябва, а ти ще ми го подсигуриш. Друго не те интересува.
Ти им го позволи.
Усещаше погледа на Сорел върху тила си.
– Не сме уличници.
– Вие сте свещени избраници – поправи я херцогът. – Трябва да се гордеете с това.
– Само мъж би го приел така.
Той оголи пожълтели зъби.
– Избери най-силното си сестринство и го изпрати в подземието.
– Първо ще трябва да обмисля въпроса.
– Побързай или сам ще направя избора.
Ти им го позволи.
– А междувременно – добави Перингтън, ставайки от стола си с ловко, могъщо движене – подготви Тринадесетте си. Имам мисия за вас.
Манон летеше в стихиен, поривист вихър, пришпорвайки Абраксос въпреки струпалите се облаци, въпреки бурята, която се разразяваше около Тринадесетте. Навън. Имаше нужда да излезе навън, да усети отново хапливия въздух по лицето си, неудържимата скорост и необятната сила.
Макар че вълнението бе донякъде спънато от момичето на седлото пред нея, свило крехкото си тяло на топка, за да го предпази от природните стихии.
Поредната светкавица разсече въздуха толкова близо до тях, че Манон вкуси етера, а Абраксос кривна и се гмурна в морето от дъжд, облаци и вятър. Калтейн дори не потрепна. Мъжете по уивърните на Тринадесетте изкрещяха от страх.