Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
Обядът беше мрачен.
Докато Глицки даваше показания тази сутрин, от Тихия океан се бе появила жестока и студена буря. Кристина стоеше до прозореца и гледаше как дъждът бие по стъклото, а двамата мъже довършваха обяда си от хартиените кутийки с китайска храна.
В събота сутринта отиде в Оджай, върна се снощи. Искаше да погледне нещата отстрани, да се отдалечи от тази лудница. До някаква степен така и стана.
Радиаторите работеха и в малката стая миришеше на мухъл. А откакто бе целунала Марк на вратата, двамата с Уес вече не бяха същите.
Целувката бе променила жестоко Уес. Въпреки уменията си в съдебната зала, с всеки изминал ден той ставаше все по-разсеян и по-разстроен в отношенията си с нея и особено с Марк.
Искаше да освободи Уес от тези колебания. И тя също бе изпитвала съмнения за кръвта в петък. Показанията на Глицки бяха отворили цяла друга вселена от възможни обяснения. Съмнението беше неразделна част — ако обвинението не разполагаше с някои сериозни факти, нямаше изобщо да мине през предварителното изслушване. А и нали точно Уес ѝ внуши, че не толкова фактите са важни, колкото начина, по който ги интерпретираш. Защо сега той не виждаше това?
Знаеше какво притеснява Уес. За него делото не се основаваше на факти, а на доверието му в Марк. А целувката го бе подкопала.
Кристина се обърна към тях, искаше да каже нещо, да се опита да разведри атмосферата, но точно тогава приставът почука на вратата и каза, че заседанието продължава.
Емил Балиан се бе облякъл добре, в консервативен тъмен костюм с бяла риза и червена вратовръзка. Аманда Дженкинс беше платила за прическата му, която премахна Айнщайновите му бели къдрици. По-важното според Глицки беше, че Балиан се бе обръснал или някой го беше направил вместо него. Горе-долу изглеждаше приличен — вдъхваше уважение, беше сериозен и стар.
Ейб видя за пръв път Балиан на следващия ден след убийството. Заедно с Пол Тию отиде на местопрестъплението рано следобед и на алеята завариха възрастен мъж с карирани къси панталони и хавайска риза. „Всичко видях по телевизията — без встъпление беше казал той, когато излязоха от колата. — Вие ли сте ченгетата?“
Балиан се представи, каза, че живее на няколко пресечки оттук, на „Казитас“. Значи това било мястото, така ли? Много жалко за дамата. Познавал я малко. Горе-долу всички познавал, което било нормално, защото той много се разхождал. Запознаваш се с хората, като спираш да си побъбриш с тях, докато те си работят по градинките или си внасят покупките и какво ли не.
Емил работил като пощальон в продължение на четирийсет години и сега вече започнал само да се разхожда, освен това имал лек флебит и трябвало да минава по пет-шест километра на ден, за да му върви кръвообращението.
Балиан не беше срамежлив. Говореше непрекъснато, разказваше на Глицки и Тию всичко за живота в квартала. Живеел в Сейнт Франсис Ууд още откогато работещ човек като него можел да си позволи къща тук. Елинор, жена му, също работела, а това било още по времето, когато жените си стояли вкъщи. Нямали деца, затова имали възможност да си изберат скъп квартал. Тогава парите не били проблем, не като сега с тези фиксирани доходи.
По време на този дълъг монолог Глицки непрекъснато се опитваше да се отскубне, да влезе в къщата. Знаеше, че по някое време ще трябва да разпитат съседите за евентуални свидетели. Беше почти убеден, че старецът си говори, просто защото има някой да го слуша.
Но се оказа нещо много по-добро.
Дженкинс застана на няколко крачки от мястото на свидетеля.
— Господин Балиан — започна тя, — бихте ли ни казали какво правихте вечерта на седми юни тази година?
— Разбира се. Вечерях с жена ми Елинор вкъщи на Казитас авеню и след вечеря, както винаги, излязох да се разходя.
— По кое време стана това?
— Едва се здрачаваше, може би малко преди осем часа, там някъде. Винаги ядем точно в седем, преди в шест вечеряхме, но после минахме на седем. Не знам защо, просто изглеждаше по-културно. Значи към седем.
— За да уточним времето, седнали сте да вечеряте в седем, но сте започнали разходката си почти към осем.
— Така беше.
— Имаше ли някакъв друг начин да проверите времето? Погледнахте ли часовника си, например?
— Не, обикновено не нося часовник. Всъщност никога не нося часовник. След като се пенсионирах, си казах, за какво ми е тази бракма и го прибрах в чекмеджето.
— Добре, имаше ли някакъв друг…?
— За времето. Да. Както казах, беше почти здрач. Когато излязох навън, беше още светло, а когато се прибрах, може би час по-късно, беше тъмно. Докато бях навън, светнаха уличните лампи, значи това би трябвало да ви помогне.