Вина

Когато дойде неговият ред, Фаръл се стегна. Докато Дженкинс му предаваше свидетеля, той се наведе към Кристина и Марк и прошепна:

— Почти не е честно.

Той бавно се изправи, изпълни малко представление, като се престори, че чете от някаква папка пред него и си подготвя въпросите. Най-накрая вдигна глава и се усмихна на свидетеля.

— Господин Балиан. През нощта, за която говорим, седми юни, преди да започнете разходката си, сте вечеряли със съпругата си в дома ви. Спомняте ли си какво вечеряхте?

Кристина забеляза как Глицки и Дженкинс се споглеждат. Трябва да са знаели, че подобно нещо предстои, но от това не им ставаше по-леко.

Емил Балиан кръстоса ръце и се намръщи.

— Не знам.

Фаръл отново се консултира с папката пред него и сам сбърчи вежди.

— Не знаете ли? Но във втория ви разговор с полицията не сте ли казали на лейтенант Глицки, че сте яли говеждо със зеле онази вечер?

— Мисля, че така казах, но…

— Разпечатката от този разговор е пред мен, господин Балиан. Искате ли да я видите?

— Не. Знам, че това казах.

— Но при един следващ разпит пак ли бяхте толкова сигурен, че това сте вечеряли?

Балиан кимна.

— Не съвсем. Но това беше вече седмица и нещо, след като за пръв път говорих с полицията и Елинор ми напомни, че във вторник онази вечер сме имали свинско с ябълков сос. Предишната вечер беше говеждо. Но това няма нищо общо с колата — завърши осъдително той.

— Сега спомняте ли си какво е било — свинско или говеждо?

— Не, не съм сигурен.

Фаръл остави бележника си и отиде в средата на залата.

— Господин Балиан, пийнахте ли си с което и да е от тези ястия? Да кажем, че е било говеждото.

— Обикновено с говеждо пия бира.

— Една бира? Няколко бири?

— Понякога са няколко.

— А със свинското? Със свинско пиете ли?

— Понякога. Бяло вино.

— Чаша, две?

— Да.

— Но онази вечер не си спомняте какво сте яли или дали сте пили нещо?

— Не съвсем.

— Ала признавате, че вероятно сте консумирали няколко питиета — такъв е навикът ви — независимо дали сте яли говеждо или свинско?

— Това беше първото, което казах, нали? Че не знам.

— Така е. Първото, което казахте, беше, че не си спомняте какво сте яли. Но сега да продължим с онова, което твърдите, че си спомняте — колата с табелка ESKW. Видели сте я паркирана на вашата улица във вторник вечерта, на седми юни.

Чувствайки се по-сигурен в тази област, Балиан се намести на стола си, разхлаби яката и възела на вратовръзката си.

— Видях я. Беше паркирана пред дома на семейство Мъри.

— А вие къде бяхте? Покрай нея ли минахте?

Мълчание. Накрая:

— Бях от другата страна на улицата.

— От другата страна? Пресякохте ли да разгледате колата по-добре?

— Не, много добре си я виждах и така. Не съм я разучавал подробно. Просто я забелязах, както се забелязват нещата. Не беше кола от нашата улица.