Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— Сметките не ме притесняват — каза Биан. — Но онова, което извърши току-що… то не се различаваше от договора на Клиф Даниълс с Шараби, срещу който също не правим нищо. На виновните им се разминава, само и само да избегнем скандала. Ето, това не приемам.
Филис потропваше с пръст по масата — не твърде тънък намек, че търпението й се изчерпва. Но Биан вече не се интересуваше от това; бе изпаднала в хладна ярост и благоразумните наставления не само не потушаваха огъня, а напротив — разпалваха го.
— Добре дошла в един свят, където всеки избор е грешен и трябва да избираме най-малко гадния — каза Филис. — Загубихме Бин Паша. Нищо не може да промени това. Но сега поне разполагаме с три имена, три нови шанса да заловим ключови фигури, да разберем какво знаят и кого познават.
Слушах какво казва Филис и на определено ниво то звучеше логично. Разбирах също така, че като военен полицай Биан е обучена да разсъждава и действа на съвсем различно ниво — добрите срещу лошите; престъпление и наказание. Умът на един полицай не е елементарен, но в морално отношение работата му не е чак толкова сложна: вина и невинност, черно и бяло без разни етични приумици. Но за един адвокат вината и невинността са разделени на много оттенъци, престъплението е субективно, а наказанието — обикновена стока, за чиято цена се договаряш с прокурора, съдията или съдебните заседатели. Ние наричаме това правосъдие, казваме, че е еднакво за всички, и ако сте в състояние да си позволите адвокат за пет стотачки на час, може дори да го вярвате. Както казва един мой познат адвокат, в Америка получаваш цялото правосъдие, което можеш да си позволиш.
По тази причина не се изненадах особено, че същите правила важат и за шпионажа. И Биан не би трябвало да е изненадана. Но беше. А Филис, която обикновено използва по-изтънчени похвати към подчинените, този път изглеждаше удивително груба и непохватна.
Знаех, че няма да има полза, но посъветвах Биан:
— И на мен не ми харесва. Но това наистина е най-доброто, което можем да получим.
Тя отвърна:
— Този човек организира убийство, за да не стигнем до информация, която беше безценна за нас и злепоставяща за него. Същият човек току-що се спазари да отърве страната си от напълно заслужен позор. Това не е редно — всички знаем, че не е. Отречете ли, значи и вие сте като него.
Тя стана и излезе от стаята.
Филис се загледа след нея, въздъхна дълбоко, после насочи поглед към мен и каза:
— Трябва да я хванеш изкъсо.
Станах на свой ред и тръгнах към вратата, но на прага спрях и се обърнах.
— Разбирам решението ти. Наистина го разбирам, Филис. И знаеш ли какво? Ако бях на твое място, може би щях да сключа същата сделка.
— Благодаря.
Няколко секунди мълчах. После казах:
— Но това не го прави нито морално оправдано, нито поне приемливо. Затова тя е разочарована и отвратена. Честно казано, ако ние с теб имахме души, щяхме да изпитваме същото.
Филис понечи да каже нещо, но аз продължих да говоря:
— И не е там проблемът. В началото на случая имахме много възможности да постъпим правилно. Да стигнем до истината и да разобличим Шараби. Да разобличим Даниълс и шефовете му, да разкрием кой стои зад фалшифицираните разузнавателни данни и евентуалното предателство, а покрай другото се натъкнахме и на финансова машинация с участието на правителство, което имаме за съюзник. Вместо това се задоволяваме с няколко доморасли терористи. Мисля, че виждаш от какво може да се отврати един добър войник.
— Тя е превъртяла на тема чест и правосъдие. Ние вършим каквото е най-добро за страната.
— Няма да споря кое е добро и кое не. Вече не знам и това ме тревожи най-много. — След дълго мълчание добавих: — Уволни ме или ме прехвърли; все ми е едно. Приключих с тази работа.
Филис не се изненада, но и не изглеждаше готова да ме уволни. Взе следващата папка.
— Ще смятам това за прибързано чувство, изразено в момент на гняв и разочарование. Няма защо да изпитваш вина или срам. Разиграхме получените карти по най-добрия възможен начин. Ако има морални дефекти, причината не е у нас.
Не отговорих.
— Утрото е по-мъдро от вечерта. — Тя заби нос в папката. — Реши утре, на свежа глава.
И продължи да чете. Аз излязох.
34
Точно когато си мислиш, че всичко е свършило, хлътваш в поредната яма.
Два въпроса трябваше да бъдат решени, преди да се приберем — и Филис даде да се разбере, че няма да мръднем от тук, докато не свършим работата. Вероятно след всичко станало трябваше на всяка цена да отбележи някоя и друга победа, преди да се върне в онова змийско гнездо. Хиляда успеха не изчистват един провал, но и не е умна идея да се явиш с празни ръце пред анкетна комисия.