Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
В мрака зад магазина между облятия от лунна светлина фалшив корвет и експлорър, натоварен с трупове, Къртис наблюдава задната врата на сградата и двата ъгъла, зад които всеки момент може да го връхлети сериозна опасност.
По-голямата част от вниманието му обаче е запазена за връзката момче-куче. Сух ветрец шепне сред прерийната трева зад гърба му. Той е тук, но също — и по-пълноценно — с духовната си сестра в караваната. Изумява Поли с кучешка аритметика, но и с инструмент по-сложен от карти за игра.
Когато се уверява, че Поли разбира посланието, че е уловила сигнала „тревога“ и ще направи всичко, за да спаси себе си и сестра си, Къртис се оттегля от кучето и от караваната. Сега духом се намира само тук, пред топлия дъх на прерията, в студената светлина на луната.
Ловците винаги се движат на двойки или на групи, никога не са сами. Фактът, че и двата трупа в джипа са със свалени дрехи, показва, че освен мъжа при бензиностанцията в магазина чака и убиец, маскиран като жена му.
Този корвет е по-широк от спортната кола, за която се опитва да мине. Машината може спокойно да побере четирима.
Без да губи надежда, както винаги са го учили, Къртис ще действа с предположението, че наблизо има само двама убийци. Така или иначе, ако има четирима, той няма никакви шансове да оцелее в сблъсък с тях. А и ако се стигне до там, той не знае как да се бие с четирима свирепи хищници. Следователно в този случай единствената разумна стратегия ще бъде да побегне към прерията в търсене на високи скали или дълбока река. Или да избере някаква друга смърт, по-лека от тази, която убийците му готвят.
Макар че обикновено той би избягнал стълкновение дори само с двама от тези ловци — или дори само с един! — сега не може да си позволи да бяга, защото има дълг пред Кас и Поли. Предупреди ги да бягат, но ако негодниците са сметнали, че те го укриват, сигурно са ги заловили. Тогава той може да отвлече вниманието на врага и да го отклони от близначките само като им се покаже.
„Бързо, между форда експлорър с мъртвите тела и извънземния звяр на четири колела, към задната врата на сградата. Завърти дръжката внимателно, тихо.“
Заключено.
Къртис натисна вратата по-силно, волята срещу материята. На теория би трябвало да победи — както победи вратата във фермата на Хамънд в Колорадо, както победи вратата на джипа върху автовоза в Юта…
Той няма шесто чувство, нито свръхсили като тези на супергероите от комиксите. Неговата основна разлика се крие в разбирането му на квантовата механика. Не така половинчато както в този свят, а по-пълно изследвана и систематизирана като в другите.
На фундаменталното структурно ниво на вселената материята е енергия. Всичко е енергия, изразена в най-различни форми. Съзнанието е движеща сила, която изгражда всички неща от това необятно море от енергия. Най-вече всеобхващащото съзнание на Създателя, игривото Присъствие в сънищата на кучето. Но дори един простосмъртен, дарен с интелект и съзнание, притежава силата да влияе върху формата и функцията на материята само като упражни волята си. Това не е великата сила на игривото Присъствие, която създава светове и галактики, а една по-низша сила, с чиято помощ можем да постигнем само ограничен ефект.
Дори на този свят, в неговия ранен стадий на развитие, учените, занимаващи се с квантова механика, знаят, че на атомно микроравнище вселената прилича повече на мисъл, отколкото на материя. Те също така знаят, че очакванията и мислите им могат да повлияят на резултата от някои експерименти с елементарни частици като електрони и фотони. Те разбират, че Вселената не е само механично понятие, както са смятали до скоро, и вече са започнали да подозират, че тя съществува и като форма на волята. Че тази сила на волята — божествено съзидателното съзнание на игривото Присъствие — е организиращата сила във физическата Вселена и че тази сила намира отражение в свободата на всеки смъртен да формира и опредяла съдбата си чрез силата на своята воля.
На Къртис тази теория му е до болка позната.
Въпреки това той остава уплашен.
Страхът е неотменен елемент от смъртоносното състояние. Творението в цялото си великолепие и красота, с безкрайния си чар и оригиналност, с всичките си чудеса, както на Създателя, така и на създадените, с цялата си пленителна загадъчност и с цялата радост и щастие, които получаваме от тези, които обичаме, до такава степен ни омайва, че на нас ни липсва въображение да си представим какъв много по-изумителен и великолепен свят ни чака отвъд. И затова, ако вярваме, упорито се придържаме към познатото и тривиалното, уплашени, че въображаемият рай може да се окаже само илюзия.