Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Но може би грешеше.
След няколко минути чу Батавия да шава зад гърба му.
— Е, такъв ни бил късметът. — Лейтенантът се извърна и видя как сержантът прибира в куфара огромната купчина брошури, писма и други материали. — До един са по-отдавнашни. Седмици, дори месеци. Няма нищо за Пулгас.
Затвори куфара и се изправи.
— Ще продължа огледа.
Глицки чу как в бравата на външната врата се завъртя ключ. Оттласна стола и се изправи, когато в антрето се появи нисък, добре облечен мъж. Носеше шапка с малко перо, ръкавици, палто от туид. Зад него стоеше домоуправителят, който бе отключил на Ейб, а след това очевидно бе позвънил на Торн на работното му място.
На влизане в гостната докараният мъж се взря в Глицки с безжизнено изражение, извърна лице към Батавия. Гласът му прозвуча напълно безстрастно:
— Какво означава това нечувано нахълтване?
— Вие сте господин Торн, предполагам? — Разрешителното се намираше в джоба на Глицки. Той го извади и го подаде на дошлия, който хвърли надменен поглед на документа и не го прочете. Лейтенантът вдигна рамене и с няколко думи се представи и обясни най-общо положението. — Боя се — заключи той, — че ще бъда принуден да ви помоля да напуснете жилището, докато трае обискът.
Торн дори не трепна.
— Не, сър. Отказвам. Повиках адвоката си, той ще пристигне всеки момент и ще сложи край на това. — Съблече палтото си, окачи го на закачалката в антрето, възнамерявайки да остане.
— Няма да може, сър. — Всички козове бяха в ръцете на Глицки и той го знаеше. — Този обиск е законен и се извършва във връзка с разследване за убийство…
— Бакстър! — намеси се домоуправителят, пристъпващ от крак на крак на все още отворената врата. — Ако тук всичко е наред, аз…
— Разбира се, Даниъл. — Торн му благодари любезно и човекът излезе от антрето, затваряйки вратата. Но заподозреният не загуби нишката на разговора. Върна се при Глицки и тихо попита: — Какво убийство?
— На Джеймс Алън Еспиноза от Пескадеро.
— Никога не съм го чувал.
— Станал е жертва на онзиденшното нападение на „Съюза за чиста планета“ в пулгаския Храм на водата.
— Пак ли същото! — Този път Торн си позволи да говори с потискан гняв в гласа. Изви очи към небето.
— Същото ли? — попита Глицки.
Торн не обърна внимание на въпроса му.
— И смятате, че аз имам нещо общо с него ли? На какво основание?
— Напълно оправдано, господин Торн — отвърна Глицки. — Разрешителното е подписано от съдия. Друго не ви е необходимо да знаете. И няма да ви оставя в апартамента, докато не приключим с обиска. От мен да мине, ще донесем стол и ще ви позволим да останете в антрето. Заедно с адвоката ви, когато той пристигне. Но никой няма да пипа нищо тук, докато не приключим. Разбрахте ли ме?
Двамата стояха на около половин метър един от друг. Отново задрънча трамваят, докато Батавия взе два стола от кухнята и ги отнесе през дневната в антрето. После откачи палтото на Торн, както му бе наредил Глицки.
— Ей, ама какво, за Бога!… — Домакинът за пръв път повиши глас.
Глицки скочи от стола като изстрелян и нареди с авторитетен, та чак дрезгав глас:
— Останете на мястото си. Хорхе, погрижи се да изпълнява. А междувременно вземи портмонето му и провери документите му.
— Няма да…
— Ще, ще, и още как — отвърна Батавия.
Глицки пое палтото от сержанта и го вдигна към лицето си. Бе надушил силна миризма, докато Торн го събличаше и закачаше. Когато лейтенантът и Хорхе влязоха в апартамента, там не миришеше така, а внезапно с влизането на Торн замириса на бензин.
Докато пребъркваше джобовете един по един, ръката му напипа нещо, което приличаше на талисманче. Извади го внимателно и нещата тутакси се подредиха. Ако не друго, то бе точно копие, но Глицки можеше да се закълне, че е оригинал — едно от ръчно изработените слончета от венецианско стъкло, което за последен път бе видял да се клатушка по полицата над камината в дневната на Харди.
Сержант Коулман не успяваше да се добере до Джим Пиърс, чието търпение съвсем се бе изчерпало. Коулмановото също. Накараха го да чака почти половин час, а след като най-после го поканиха в кабинета на вицепрезидента, секретарката на Пиърс му заяви, че следващата среща е след десет минути.
Пиърс седеше зад бюрото си. Разсеян. Никакво ръкуване. Документи чакат за подпис, трябва да се вземат решения. Вдигна очи към Коулман. Инспекторът, каза му, можел да говори, но най-добре да говорел по-бързо. Тези непрекъснати нахлувания минавали всички граници на допустимото и вече приличали на чиновнически тормоз. Ако продължавало така, последствията щели да бъдат неизбежни.