Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Преселниците слушаха почтително думите на умиращия.
— Утре след моята смърт, господин Смит — продължи капитанът, — вие и вашите другари ще напуснете „Наутилус“, тъй като всички съкровища, които той съдържа, трябва да изчезнат заедно с мене. Един-единствен спомен ще ви остане от принц Дакар, чието минало ви е вече известно. В онова ковчеже… там… има диаманти за няколко милиона — повечето от тях са спомени от времето, когато като баща и съпруг аз почти бях повярвал в щастието, — в него има и много бисери, които аз и другарите ми сме събрали на морското дъно. С това съкровище някой ден ще можете да извършите много добрини. В ръце като вашите, господин Смит, и като на вашите другари парите не могат да бъдат опасни. Аз ще участвам отгоре във вашите дела и не се боя от тях!
След кратка почивка поради крайната му слабост капитан Немо продължи със следните думи:
— Утре вие ще вземете ковчежето, ще напуснете салона и ще затворите вратата. После ще се качите на палубата на „Наутилус“ и ще завинтите здраво капака на входника.
— Ще изпълним волята ви, капитане — отвърна Сайръс Смит.
— Добре. Тогава ще се качите на лодката, с която дойдохте. Но преди да напуснете „Наутилус“, минете на кърмата и отворете двата големи крана, които се намират на водолинията. Водата ще напълни резервоарите, „Наутилус“ ще потъне лека-полека под водата и ще намери покой на морското дъно.
Сайръс Смит понечи да направи някакво движение, но капитанът добави:
— Не се бойте от нищо. Вие ще погребете мъртвец!
И Сайръс Смит, и другарите му не можеха и да направят никакво възражение на капитан Немо. Той им предаваше последната си воля и те трябваше да я изпълнят.
— Обещавате ли ми, господа? — продължи капитан Немо.
— Да, капитане — отвърна инженерът.
Капитанът поблагодари с едно кимване и помоли преселниците да го оставят сам няколко часа. Джедеон Спилет настоя да остане при него, да не би да му стане зле, но болният отказа с думите:
— Аз ще живея до утре, господине!
Всички напуснаха салона, минаха през библиотеката и през столовата и излязоха на носа, в машинното помещение, гдето се намираха електрическите уреди, които произвеждаха топлината и светлината и служеха същевременно и за двигател на „Наутилус“.
„Наутилус“ беше рядко постижение на техниката, пълно с постижения, и инженерът остана смаян.
Преселниците се качиха на палубата, която се издигаше на седем-осем стъпки над водата. Тук те полегнаха край дебело лещообразно стъкло, което затваряше някакво грамадно око, откъдето бликаше сноп светлина. Зад окото се намираше кабина с колелата на кормилото — там беше стоял кормчията, когато е направлявал „Наутилус“ през водните пластове, които навярно са били осветявани на доста голямо разстояние от електрическите лъчи.
Сайръс Смит и другарите му стояха известно време безмълвни — това, което бяха видели и чули, им беше направило силно впечатление и сърцата им се късаха при мисълта, че този, който им беше помагал толкова пъти, че закрилникът, когото познаваха едва от няколко часа, умираше.
Каквато и присъда да произнесяха бъдещите поколения над тоя, тъй да се каже, свръхчовешки живот, принц Дакар щеше да си остане вечно една от ония чудни личности, които никога не се забравят.
— Това се казва човек! — заяви Пенкроф. — Просто да не повярваш, че е живял толкова години на морското дъно! А като си помисля, че и там може би не е намерил спокойствие!
— „Наутилус“ — забеляза Еъртън — можеше да ни послужи да напуснем остров Линкълн и да стигнем до някой населен бряг.
— Приятели — намеси се инженерът, — „Наутилус“ не ни принадлежи и ние нямаме право да разполагаме с него. Прочее не бихме могли да го използваме в никакъв случай. Той не може да излезе вече от пещерата, чийто изход е затворен от базалтовите скали, а и самият капитан Немо желае подводницата да потъне заедно с него след смъртта му. Желанието му е изрично и ние ще го изпълним.
Сайръс Смит и другарите му разговаряха още известно време и отново слязоха в „Наутилус“. Там похапнаха и влязоха в салона.
Капитан Немо се беше съвзел от слабостта, която го потискаше, а очите му бяха възвърнали предишния си блясък. Лека усмивка сякаш трептеше на устните му.
Преселниците се приближиха до него.
— Господа — каза им капитанът, — вие сте смели, честни и добри мъже. Всички вие сте предани до смърт на общото дело. Често съм ви наблюдавал. Обикнах ви и ви обичам!… Дайте си ръката, господин Смит.
Сайръс Смит подаде ръката си на капитана и той я стисна сърдечно.