Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Той беше легнал пак на дивана, облегнал се беше на ръката си и гледаше инженера, който седеше до него.
— Вие знаете името, което носех, господине? — попита той.
— Да — отвърна Сайръс Смит, — както зная и името на чудната подводница…
— „Наутилус“ ли? — поусмихна се капитанът.
— „Наутилус“.
— Но знаете ли… знаете ли кой съм аз?
— Зная.
— А ето вече тридесет години, откакто съм се откъснал напълно от света, тридесет години, откак живея в морските дълбини, единственото място, където намерих свободата! Кой може да е издал тайната ми?
— Един човек, който не е поемал никакво задължение към вас, капитан Немо, и който следователно не може да бъде обвинен в предателство.
— Французинът, когото случаят захвърли преди шестнадесет години в моята подводница ли?
— Същият.
— Но този човек и двамата му другари не загинаха ли в Мелстрима, който беше повлякъл и моя „Наутилус“?
— Не загинаха и излезе една книга — „Двадесет хиляди левги под водата“, където е описан вашият живот.
— Само няколко месеца от моя живот! — възрази бързо капитанът.
— Така е — съгласи се Сайръс Смит, — но няколко месеца от вашия необикновен живот са напълно достатъчни, за да ви опознае човек…
— Като голям престъпник, нали? — добави капитан Немо и високомерна усмивка пробягна по устните му. — Да, като бунтовник, който може би е отритнат от обществото!
Инженерът не отговори.
— Е, кажете, господине?
— Нямам право да съдя капитан Немо — заяви Сайръс Смит — или поне това, което засяга миналото му. Не зная, както никой не знае, на какво се дължи необикновеният ви живот и не мога да осъждам постъпките ви, без да ми бъдат известни подбудите. Зная само едно — ръката на един закрилник се простираше винаги над нас от пристигането ни на остров Линкълн и всички ние дължим живота си на едно добро, великодушно и могъщо същество и това могъщо, добро и великодушно същество сте вие, капитан Немо!
— Аз съм — отвърна простичко капитанът.
Инженерът и дописникът станаха. Другарите им се бяха приближили и благодарността, която преливаше в сърцата им, щеше да се изрази в думи и движения…
Капитан Немо ги спря с един знак и заговори, без да може да прикрие навярно вълнението си:
— След като ме изслушате — каза той.
И с няколко ясни и кратки изречения капитанът им разказа целия си живот.
Разказът му беше кратък, но той беше принуден да събере всичките сили, които му оставаха, за да го завърши. Ясно, че беше крайно изтощен. На няколко пъти Сайръс Смит го помоли да си почине, но той поклати глава като човек, който си отива, а когато дописникът му предложи своята помощ, той му отвърна:
— Излишно е. Часовете ми са преброени.
Капитан Немо бил индус, принц Дакар — син на раджа от независимата по онова време област Бунделкунд и племенник на индуския герой Тибо-саиб. Когато бил още десетгодишен, баща му го изпратил в Европа, за да получи висше образование, със скритото намерение да му даде възможност да се бори един ден с равни сили срещу ония, които смятал за потисници на своята родина.
От десет до тридесетгодишна възраст принц Дакар, надарен с рядък ум и благородно сърце, изучавал всестранно всички науки, литература и изкуства и придобил големи познания.
Принц Дакар ненавиждал. Той ненавиждал единствената страна, където никога не пожелал да стъпи, единствения народ, на който отритвал непрестанно всички любезности. Той ненавиждал Англия, още повече че в много отношения се възхищавал от нея.
Този индус таял в душата си страшната ненавист на победения към победителя. Поробеният не можел да бъде снизходителен към поробителя. Син на един от ония владетели, на които Великобритания признавала независимостта само на думи, принцът от рода на Тибо-саиб, възпитан в идеите за свобода и отмъщение, обичал безгранично поетичната си родина, окована в английски вериги, и никога не стъпил на проклетата според него земя, на която Индия дължала своето иго.
Този художник, този учен, този мъж си останал индус по сърце, индус по жаждата си за отмъщение, индус по надеждата, която хранел, да извоюва един ден правата на своята родина, да изгони оттам нашественика и да й възвърне независимостта.
И така принц Дакар се завърнал в Бунделкунд в 1849 година. Оженил се за една знатна индуска — нейното сърце също се късало от мъка по злочестата й родина. Имал две деца и ги обичал много. Но семейното му щастие не било в състояние да го накара да забрави поробена Индия. Очаквал само случая. И случаят се представил.
В 1857 година избухнало голямо въстание на сипаите27. Принц Дакар бил душата на това въстание. Той вдигнал грамадния бунт. Поставил всичките си способности, цялото си състояние в услуга на делото. Жертвал и себе си. Сражавал се в първите редици. Излагал живота си като най-скромен герой, въстанал за свободата на родината си. Ранен бил десет пъти в двадесетте сражения, в които участвал, и останал жив, когато последните борци за независимост загинали под английските куршуми.
27
Въстанието на сипаите (1857–1959) — най-голямата националноосвободителна проява на индусите срещу английското колониално господство в Индия. Въстаниците завзели почти цяла Северна Индия. Но липсата на единно командване, феодалната разпокъсаност на Индия и предателството на феодалите помогнали на англичаните да потушат въстанието.