Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Никога британската мощ в Индия не е била така застрашена и ако сипаите бяха подпомогнати отвън, както се бяха надявали, щеше да се свърши може би веднъж завинаги с английското влияние и с владичеството на Великобритания в Азия.
Името на принц Дакар било тогава много известно. Главата му била оценена — не се намерил кой да го предаде, но баща му, майка му, жена му и децата му заплатили вместо него дори преди той да разбере опасностите, на които те били изложени заради него…
И този път правото отстъпило пред силата.
Принц Дакар, който останал жив, се върнал в Бунделкундските планини. Сам на света, там той бил обзет от безкрайно отвращение към всичко, което носи името човек, ужасил се от цивилизования свят, намразил го, искал да се махне завинаги от него, осребрил останалото си богатство, събрал двадесетина от най-верните си другари и един ден всички изчезнали.
Къде тръгнал принц Дакар да търси свободата, която му отказал населеният свят? Под водата, в морските дълбини, където никой не можел да го последва.
Воинът отстъпил пред учения. Нагласил корабостроителница в един пуст остров в Тихия океан и там построили подводница по негови чертежи. С помощта на средства, които ще станат известни някой ден, той използвал неизчерпаемите източници на морето, и то задоволявало всички нужди на подводницата му, тъй като й служело за двигател, за осветление и отопление. Морето с безчетните си съкровища и не само с природните си богатства, а и с всичко, което хората били загубили там, задоволявало напълно нуждите на принц Дакар и на екипажа му — изпълнено било и най-горещото му желание, тъй като той не искал да има никаква връзка със земята. Нарекъл подводницата си „Наутилус“, а себе си капитан Немо и изчезнал в морските дълбини.
Много години капитанът обикалял всички океани от единия полюс до другия. Отхвърлен от населения свят, той събрал в незнайните морета чудни съкровища. Милионите, които испанските галеони загубили в залива Виго през 1702 година, станали за него неизчерпаем източник на злато, с което разполагал винаги и подпомагал тайно народите, които се борели за своята независимост28.
С други думи, капитан Немо от дълги години бил напълно откъснат от света, когато на 6 ноември 1866 година през нощта трима души попаднали в подводницата му. Тия хора били един френски професор с прислужника си и един канадски рибар. Те паднали в морето при едно сблъскване между „Наутилус“ и северноамериканската фрегата „Ейбрахам Линкълн“, която го преследвала.
Капитан Немо научил от професора, че „Наутилус“ бил смятан ту за грамадно морско млекопитаещо от рода на китовете, ту за пиратска подводница и го преследвали по всички морета.
Капитан Немо можел да хвърли в океана тримата мъже, които случаят вмъкнал по този начин в тайнствения му живот. Но той не направил това, задържал ги като пленници и седем месеца те имали възможност да наблюдават чудното пътешествие цели двадесет хиляди левги под водата.
Един ден, на 22 юни 1867 година, тримата пленници, които не знаели нищо за миналото на капитан Немо, успели да завладеят лодката на „Наутилус“ и да избягат. Но по това време „Наутилус“ бил повлечен от течението Мелстрим към норвежките брегове и капитанът помислил, че бегълците са попаднали в страшните водовъртежи и са загинали в морската бездна. Той не знаел, че французинът и двамата му другари били изхвърлени като по чудо на брега, че рибари от Лофоденските острови ги прибрали и че професорът, като се завърнал във Франция, издал книга, в която описал подробно и разкрил на любопитните читатели чудното и изпъстрено с приключения седеммесечно пътуване на „Наутилус“.
Още дълги години капитан Немо продължавал да води същия живот и да обикаля моретата. Но един след друг другарите му измрели и намерили вечен покой в кораловата гробница в дъното на Тихия океан. „Наутилус“ запустял и накрая капитан Немо останал единствен жив от тия, които се укрили заедно с него в морските дълбини.
Капитан Немо бил по това време шестдесетгодишен. Като останал сам, той успял да се добере с „Наутилус“ до едно от подводните пристанища, където понякога се отбивали.
Това пристанище било издълбано под остров Линкълн и там се намираше засега подводницата му.
28
Става дума за въстаниците в Крит, които капитан Немо действително подпомагал.