Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
От шест години капитанът живеел там, не плавал вече и очаквал смъртта, с други думи, очаквал да се присъедини към другарите си, когато станал случаен свидетел на падането на балона с ричмъндските пленници. Облечен в скафандъра си, той се разхождал под водата на няколко кабелта от брега на острова, когато инженерът паднал в морето. Капитанът се смилил… и спасил Сайръс Смит.
В самото начало той искал да избяга от петимата преселници, но пристанището било затворено — базалтът се бил издигнал вследствие на вулканичните действия и капитанът не можел вече да излезе от подводната пещера. Там, където имало още достатъчно вода, за да може една лека лодка да премине препятствието, водата не била достатъчна за „Наутилус“, който имал сравнително голяма водоизместимост.
Капитан Немо останал, после наблюдавал петимата мъже, захвърлени без никакви средства на пустия остров, но не искал те да го виждат. Малко по малко видял, че те били честни и смели, че ги свързвала братска обич, и почнал да проявява любопитство към усилията им. Сякаш без да иска, проникнал във всички тайни на техния живот. Благодарение на скафандъра лесно успявал да стигне до дъното на вътрешния кладенец в Гранитния дом и като се изкатервал по издатините на скалата до горния отвор, слушал преселниците да разказват за миналото, да проучват настоящето и бъдещето. Така научил за страшната борба на Америка срещу самата Америка за унищожаване на робството. Да! Тези мъже били в състояние да помирят капитан Немо с човечеството, което те представлявали така достойно на острова!
Капитан Немо беше спасил Сайръс Смит. Той заведе кучето до Комините, той изхвърли Топ от езерото, той остави на нос Останка сандъка, в който имаше толкова необходими за преселниците неща, той изпрати лодката по течението на Благодарност и той спусна стълбата горе от Гранитния дом при нашествието на маймуните. Той хвърли бутилката с бележката, в която съобщаваше, че Еъртън се намира на остров Табор, той потопи брига с една торпила, поставена в дъното на протока, той спаси Хърбърт от сигурна смърт, като му донесе хининов сулфат, и той накрая уби каторжниците с електрически куршуми, които бяха негово изобретение и му служеха в подводния му лов. Така се обясняваха толкова случаи, които изглеждаха свръхестествени и всички бяха неоспоримо доказателство за великодушието и силата на капитана.
Но големият човекомразец жадуваше за добро. Той трябваше да даде полезни съвети на хората, които беше взел под своя закрила, и понеже предчувстваше по биенето на сърцето си, че краят му наближава, повика, както ни е известно, преселниците от Гранитния дом с помощта на жицата, с която беше свързал кошарата с „Наутилус“, където също имаше телеграфен апарат.
Капитанът свърши разказа си. Тогава взе думата Сайръс Смит. Той припомни всички случаи, които бяха спасявали толкова пъти колонията, и благодари от свое име и от името на другарите си на великодушния капитан, на когото бяха толкова много задължени.
Но капитан Немо и не мислеше да иска отплата за услугите, които беше правил. Вълнуваше го една последна мисъл и преди да стисне ръката, която инженерът му беше подал, той каза:
— Сега, господине, вие знаете миналото ми! Съдете ме!
С тези думи капитанът явно намекваше за кървавата драма, на която тримата чужденци, попаднали в подводницата му, са били свидетели — драмата, която френският професор положително бе описал в книгата си и която навярно беше направила страхотно впечатление.
И наистина няколко дни преди бягството на професора и на двамата му другари „Наутилус“, преследван от една фрегата в северната част на Атлантическия океан, бе налетял със страшна сила срещу нея и я бе потопил най-безмилостно.
Сайръс Смит разбра намека и не отговори.
— Тя беше английска фрегата, господине — извика капитан Немо, който пак беше станал за миг принц Дакар, — английска фрегата, разбирате ли! Тя ме нападна! Бях притиснат в тесен и плитък залив!… Трябваше да мина… и минах!
И добави по-спокойно:
— Имах пълно право и бях справедлив. Правил съм добро навсякъде, когато съм имал възможност, правил съм и зло, когато се наложи. Справедливостта не винаги означава опрощение!
Последва кратко мълчание и капитан Немо повтори пак:
— Какво мислите за мене, господа?
Сайръс Смит подаде ръка на капитана и отговори твърдо на въпроса му:
— Капитане, грешката ви се състои в това, че вие сте повярвали, че миналото може да се възкреси, и сте се борили срещу неизбежния напредък. Това е една от грешките, от които някои се възхищават, други укоряват, само бог може да им бъде съдник, а човешкият разум е длъжен да прости. Човек може да се бори срещу този, който греши, като смята, че прави това с добри намерения, но не престава да го уважава. Вашата грешка е от тия, които будят възхищение, и историята няма да порицае името ви. Тя обича безумната смелост, макар че осъжда последиците й.