Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
— Бях там днес следобед. Старият Шнайдер го потвърди.
— Какво ще правим сега, по дяволите?
— Не „ние“, а аз — отвърна директорът на Консулски Операции. — Държавният департамент вика Кортлънд на спешно събрание за трийсет и шест часа с участието на още няколко посланика в Европа — темата ще бъде съобщена при пристигането им.
— И те се съгласиха да го направят?
— Никой в Департамента не знае за това.
— Надявам се, че има смисъл.
— Кой се интересува от това? Ще го посрещнем на летището и ще го докараме в моя офис, преди още секретарят Болинджър да си е поръчал яйцата по бенедиктински.
— Имам чувството, че слушам думите на някой служител, врял и кипял в тези неща.
— Може и така да е.
— Какво смяташ да правиш с Кортлънд?
— Надявам се, че е толкова умен, колкото пише в служебното му досие. Записах Шнайдер — с негово съгласие — и го накарах гласно да потвърди абсолютно всичко, което ми разказа. Ще го поднеса на Кортлънд и се надявам, че той ще прозре истината.
— Може и да не я прозре, Уес.
— Предвидил съм и това. Шнайдер е готов да тръгне за Вашингтон.
— Отлично.
— Благодаря, Дру. Положението не е чак толкова лошо, колкото си мислиш… Но има още нещо.
— Какво?
— Свържи се с Моро. Говорих с него преди няколко минути. Той очаква сутринта да му се обадиш.
— Глупаво е да заобикалям Витковски, Уес.
— Няма да ти се наложи, той знае всичко. И с него се свързах. Би било глупаво да го изключвам — имаме нужда от неговата преценка.
— Какво ново при Моро?
— Двамата сме вървели по различни пътища, но сме стигнали до едно и също място. Открихме нашия тунел към Братството. Мъж, доктор от Нюрнберг — където се състоя процесът.
— Колко иронично! Това, което си е отишло, се връща.
— Ще се чуем по-късно, след като говориш с Моро.
Латъм затвори телефона и се обърна към Карин.
— Малко ни съкратиха почивния ден, но все още имаме почти час.
Тя се протегна — бинтованата й дясна ръка беше по-ниско от лявата.
Нощта беше тъмна; моторните лодки една по една — на интервали от десет минути — влизаха в дългия док на Рейн. Слаба червена светлинка на върха на най-високия пилон сочеше крайната цел на пътуването. Лунната светлина не помагаше много — небето беше покрито с облаци. Шофьорите на бързите лодки обаче познаваха водите и именията край тях, защото често ги посещаваха. Моторите угасваха на около сто фута от пристанището, а образувалите се вълни леко изтласкваха лодките към кея, където екипаж от двама души ловеше хвърлените въжета и мълчаливо ги изтегляше към местата за връзване. Хората, дошли на събранието, един по един слизаха на кея и тръгваха по павираната пътека към имението край реката.
Новопристигналите се срещаха на огромна осветена веранда, където поднасяха кафе, напитки и сандвичи. Водеха се невинни разговори: за резултатите от голфа, за състезанията по тенис — нищо свързано с онова, за което се бяха събрали, но това скоро щеше да се промени.
След час и двайсет минути всички бяха пристигнали, прислужниците бяха освободени и официалното събрание започна. Деветимата водачи на Братството на Пазителите седнаха в полукръг с лице към катедрата. Доктор Ханс Траупман стана от стола си и отиде зад нея.
— Зиг Хайл! — изкрещя той и протегна ръка напред в нацистки поздрав.
— Зиг Хайл! — в хор изреваха водачите, скочиха като един и протегнаха ръце в отговор на поздрава.
— Седнете, моля — каза докторът от Нюрнберг.
Всички седнаха с изправени гърбове, абсолютно съсредоточени. Траупман продължи:
— Трябва да ви съобщя една важна новина. Враговете на Четвъртия Райх по цялото земно кълбо са объркани, треперят от страх и не знаят какво да мислят. Дошло е времето да преминем към нов етап на действие — нападение, което ще ги тласне към още по-голямо объркване и паника, докато нашите последователи — да, нашите последователи — предпазливо се готвят да заемат влиятелни позиции навсякъде по света… Тази акция ще изисква много жертви, рискуваме да попаднем в затвора, дори да изгубим живота си, но ние сме решителни, каузата ни — могъща, защото бъдещето е наше. А сега ще дам думата на човека, когото сме избрали да бъде фюрер на Братството, Зевс, който ще поведе движението ни към пълна победа, защото е безкомпромисен, с желязна воля. За мен е чест да помоля Гюнтер Ягер да застане пред вас.
Малобройното събрание отново като един се изправи на крака, а ръцете се изпънаха за поздрав.
— Зиг Хайл! — изкрещяха всички. — Зиг Хайл, Гюнтер Ягер!
Строен рус мъж, висок около шест фута, облечен в черен костюм с бяла свещеническа якичка, която стягаше врата му, стана от централното кресло и тръгна към катедрата. Вървеше изправен, с широка крачка; главата му напомняше скулптура на Марс. Но най-голямо впечатление правеха очите му. Бяха сиво-зелени, гледаха проницателно, на пръв поглед — студено, но в тях някак странно проблясваше топлина, когато се спираха на отделните лица. Докато погледът му блуждаеше от стол на стол, сякаш всички се къпеха във величието му.