Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
— За нас е повече от достатъчно, майн Фюрер! — възкликна Ансел Шмит, мултимилионерът, откраднал повечето си технологии от други фирми.
— Струва ми се, че има един проблем — обади се едър, набит човек, чиито масивни крака стърчаха от креслото. Лицето му приличаше на балон и почти нямаше бръчки, въпреки напредналата възраст. — Както знаете, по образование аз съм инженер-химик. Нашите врагове не са глупави; водни проби се анализират непрекъснато. Саботажът ще бъде разкрит и ще се вземат бързи мерки. Как ще се справим с това?
— Отговорът е прост — с усмивка отвърна Гюнтер Ягер. — Преди години нашите лаборатории създадоха „Циклон Б“, който избави света от милиони евреи и други представители на низшите раси. Сега нашите хора са разработили нова смъртоносна формула, която съдържа разтворими съединения от привидно несъчетаеми елементи, които стават съчетаеми чрез изогонично бомбардиране преди смесването им.
Тук Ягер млъкна и сви рамене, като продължаваше да се усмихва.
— Аз нося расо и нямам претенциите да разбирам от този предмет, но ние имаме прекрасни химици, някои от които бяха наети от вашите лаборатории, хер Валер.
— Изогонично бомбардиране? — попита възпълният мъж. Дебелите му устни бавно се разтеглиха в усмивка. — Най-проста вариация на изометрична реакция за изолиране на враждебните елементи, които ги принуждават да се съчетаят — като покритието на аспирина. Може да минат дни и седмици, докато се разчленят съединенията, а да не говорим за изолирането им — докато се намери противодействие… Гениално, хер Ягер, майн фюрер! Поздравявам ви, приветствам вашия талант да обединявате около себе си други блестящи таланти.
— Вие сте много любезен, но ако попадна в лаборатория, аз дори не знам накъде да тръгна.
— Лабораториите са за слугите; първо трябва да дойде прозрението! Вашето прозрение е било да се атакува най-главният източник на живот на Земята — водата…
— Богатите и дори средно заможните ще си купуват „Евиан“ и „Пелегрино“ — възрази нисък, не много едър човек с много късо подстригана коса. — А на по-бедните ще бъде заповядано да преваряват водата предписаните дванайсет минути за пречистване.
— Тези дванайсет минути ще бъдат недостатъчни, хер Рихтер — прекъсна го новият фюрер. — Необходимото време е трийсет и седем минути. Кажете ми колко хора биха го направили? Естествено, най-ниските слоеве на обществото ще пострадат най-много, но това не противоречи на нашите цели за пречистване, нали? Цели гета ще измрат и ще ни спестят времето по-нататък.
— Струва ми се, че има едно още по-голямо предимство — каза Фон Льовенщайн, синът на куртизанката на Райха. — В зависимост от успеха на „Водна Светкавица“ тези химикали могат да се пуснат в определени резервоари из цяла Европа, Средиземноморието и Африка.
— Първо в Израел! — провикна се монсеньор Палц. — Евреите са убили нашия Христос!
Някои от водачите се спогледаха, след това обърнаха очи към Гюнтер Ягер.
— Можете да бъдете сигурен, братко мой — каза фюрерът на Братството. — Но никога не бива да повдигаме глас за подобни решения, без значение колко справедлив е нашият гняв, нали?
— Просто исках да обясня желанието си.
— Ясно, отче, ясно.
Същата вечер, на една отдавна забравена самолетна писта на десет мили от легендарния Лейкънхийт в Англия, малка група мъже и жени изучаваха планове и карти на светлината на един-единствен прожектор. На известно разстояние от тях се виждаше частично скрит реактивен самолет 727 от средата на седемдесетте години. Беше покрит с клони, брезентът му беше леко отметнат, за да може да се влиза в предната кабина. В групата се говореше на английски — едни говореха чисто, други — с немски акцент.
— Казвам ви, че е невъзможно. Капацитетът е достатъчен, но височината е неприемлива. Можем да счупим прозорци на километри от мишената, а радарът ще ни засече в мига, в който започнем да се спускаме. Тази схема е дело на някой абсолютно безмозъчен човек — всеки пилот ще ви го каже. Лудост плюс самоубийство.
— Теоретично може да стане — намеси се една англичанка. — Едно ниско прелитане — все едно се спускаме, за да кацнем, после излитаме с голямо ускорение, като минаваме под триста метра височина и така ще избегнем радарите, докато прелитаме над Ламанша. Разбирам какво имаш предвид. Рискът е огромен и най-малката засечка може да се окаже смъртоносна.
— Резервоарите тук са относително изолирани — добави друг немец, — но в Париж е опасно.