Апокалиптичният часовник

— Не знам, може би ще има други като Хари Латъм. Да речем, че нямам търпение.

— Разбирам. Има ли някаква стратегия по отношение на Жанин?

— Знам толкова колкото и ти. Сорънсън каза да си мълчим и да направим така, че „Антинеос“ да разберат, че сме заловили Крьогер. Направихме и двете и оставихме в офиса на Уесли съобщение, че инструкциите му са изпълнени.

— Наистина ли смята, че са проникнали в „Антинеос“?

— Каза ми, че иска да покрие всички флангове — това не може да ни навреди. Хванали сме Крьогер и никой не може да се доближи до него. Ако някой се опита, ще се натъкне на един от фланговете.

— Дали Жанин може да им помогне с нещо?

— Това е работа на Уесли. Аз не знам как да подходя.

— Чудя се дали Кортлънд й е казал за Крьогер.

— Би трябвало да й каже нещо, след като го събудихме в три сутринта.

— Може да й е казал каквото и да е, не е задължително да е истината. Всички посланици знаят какво да казват и какво не на близките си. Най-често заради личната им безопасност.

— По този въпрос може да се спори, Карин. Изпратил е собствената си жена в „Документи и разследвания“ — гнездо на оси, където гъмжи от секретна информация.

— Бракът му датира относително отскоро и ако е вярно това, което получихме като информация, Жанин сама е пожелала да постъпи на работа там. За една младоженка не е трудно да убеди съпруга си. А тя е имала необходимата квалификация и без съмнение е обяснила желанието си с това, че иска да бъде полезна за държавата.

— Предполагам, че трябва да се съглася с теб — в основата си това е историята на Ева и ябълката…

— Мъж-шовинист — прекъсна го Де Врийс, разсмя се и нежно го погъделичка по бедрото.

— Идеята за ябълката не е била наша, госпожо.

— Отново обиждаш.

— Чудя се как ли ще се справи Уес с това — каза Латъм, хвана ръката й и я задържа, докато поемаше дима от цигарата.

— Защо не му се обадим?

— Секретарката съобщи, че до утре няма да се върне, което означава, че е заминал някъде. Спомена, че имал и друг проблем, много сериозен, така че сигурно се занимава с него.

— Мисля, че Жанин Кортлънд има предимство.

— Възможно е. Ще разберем утре — всъщност днес. Слънцето изгрява.

— Нека изгрее, скъпи. Не ни позволяват да се приближаваме до посолството, така че можем да считаме този ден за наш празник — твой и мой.

— Идеята ми харесва — каза Дру и се обърна към нея. Телата им се докоснаха. Тогава телефонът иззвъня.

— Голям празник, няма що — добави Латъм и се протегна към телефона-натрапник. — Да?

— Тук е един и няколко минути сутринта — чу се гласът на Уесли Сорънсън. — Извинявай, ако съм те събудил, но Витковски ми даде телефона ти в хотела; исках да те държа в течение.

— Какво се е случило?

— С вашите компютърни истории попаднахте право в целта. Жанин е зоненкинд.

— Коя Жанин?

— Истинското й име е Клуниц — Клунс е английският вариант. Отгледана е от семейство Шнайдер в Сентралия, Илинойс.

— Да, прочетохме това. Но откъде си толкова сигурен?