Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
— Отново ли трябва да се връщаме към наземен транспорт? — попита възрастен британец.
— Изключено — отвърна пилотът. — Ще ни трябват много големи камиони и това ще елиминира ефекта на разпръскването. Ще минат седмици, докато химикалите навлязат в главните тръбопроводи.
— Какво да правим тогава?
— Мисля, че е очевидно — каза млад неонацист, който до този момент стоеше отзад, а сега излезе напред и арогантно бутна настрани въздушните снимки. — Поне за тези, които си отваряха очите по време на обучението в Хаусрук.
— Подобни грубости са излишни — възрази му англичанката. — Имам отлично зрение.
— Тогава какво видяхте, докато скачахте с парашути?
— Глайдер! — отвърна вторият германец. — Много малък глайдер!
— Какво имате предвид, млади човече? — попита пилотът. — Петдесет-стотина апарати, плъзгащи се над водните резервоари?
— Не, господине. Заменете ги с апарати, които вече съществуват! Два гигантски военни глайдера, всеки с капацитет два или три пъти повече от тонажа на онази тежка реликва там отзад.
— За какво говорите? Къде са тези глайдери?
— На летището в Констанс има около двайсет подобни машини. Стоят си там още от войната.
— От войната? — възкликна поразен немският пилот. — Наистина не ви разбирам, млади човече!
— Тогава не познавате добре историята на Третия Райх, господине. През последната година на войната ние, германците, които сме експерти по глайдерите, разработихме масивния „Гигант“, „Месершмит“ МЕ 323, еволюирал от МЕ 321 — това са най-големите глайдери, които някога са летели в небето. Първоначалната цел на създаването им е била да помагат в снабдителните линии до руския фронт, очаквало се е да се използват и при нахлуването в Англия. Конструирани са от дърво и плат и радарът не ги лови.
— И още са там и могат да се използват? — попита възрастният британец.
— Точно толкова, колкото вашата Кралска флота или американските разрушители. Помолих няколко служители да ги проверят. С леки модификации могат да влязат в работа.
— Как предлагате да ги вдигнем във въздуха? — попита вторият германец.
— Два самолетоносача могат да ги издигнат от къси писти с помощта на ракетите под крилата си. В „Луфтвафе“ са правили подобни изпитания. Минали са успешно.
Последва кратко мълчание, след което възрастният британец се обади:
— Идеята на този млад човек има своите добри страни — каза той. — По време на инвазията в Нормандия много такива глайдери, някои от които — натоварени с джипове, малки танкове и войници — са прелетели над вашите линии, където са предизвикали хаос. Добра работа са свършили, много добра!
— Съгласен съм — каза замислен германецът и присви очи. — Извинявам се за саркастичните си думи, младежо.
— Има още нещо — ако ми позволите да продължа, господине. Самолетоносачите могат да пуснат и двата глайдера на височина, да речем, три хиляди метра над резервоарите, след това бързо да се издигнат до четири хиляди и да прелетят над Ламанша, преди операторите и радарите да успеят да установят връзка — доволно заключи младият неонацист.
— А какво ще стане със самите глайдери? — скептично попита един британец. — Освен ако мисията не е от онези „без завръщане“, те трябва да се приземят някъде или да се разбият.
— Ще ви отговоря — отвърна пилотът. — За точки на приземяване ще ни послужат откритите полета или пасища близо до водните резервоари. След като се приземят, глайдерите ще избухнат, а пилотите ще изтичат към автомобилите, които ще ги очакват.
Вторият германец вдигна ръка в светлината на прожектора.
— Тази стратегия може много да промени нещата — каза той тихо и авторитетно. — Ще обсъдим с нашите авиоинженери модификациите по тези глайдери. Трябва да се върна в Лондон и да се обадя в Бон. Как се казвате, млади човече?
— Фон Льовенщайн, господине. Максимилиан фон Льовенщайн Трети.
— Вашият баща, баба ви и вие изтрихте позора, с който дядо ви опетни вашето семейство. Можете да се гордеете с това, дете мое.
— Цял живот съм се подготвял за този миг, господине.
— Гордейте се! Вие сте се подготвил чудесно.
— Mon Dieu!127 — възкликна Клод Моро и прегърна Латъм.
Стояха до каменната стена на брега на Сена, а Карин де Врийс — с руса перука на главата — стоеше на няколко фута по-далеч от тях.
— Вие сте жив и това е най-важното, но какво е направил с вас Витковски, този луд човек?
— Всъщност, боя се, че идеята беше моя, мосю — приближи се Карин.
— Вие ли сте прословутата Де Врийс, мадам? — попита Моро и свали шапката и очилата си.
— Да, господине.
127
Боже мой! — фр.