Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Създанието тежко се надигна.
Беше дошло време за ядене.
Изпълнена с животинска ярост, Батори се сви ма кълбо, докато се търкаляше надолу по стълбите, блъсната от проклетата археоложка. Усети с гърба си oстрия ръб на всяко стъпало, докато най-сетне не стигна площадката и не остана да лежи просната на земята.
Отгоре се разнесоха два глухи удара. Батори чу ръмжене, разбра, че е насочено към археоложката и изпита задоволството, излъчващо се от Магор. Чувство, изпитвано от хищник, хванал жертвата си натясно.
— Леко! — извика Батори, споделяйки радостта на вълка си. Помагаше ѝ да притъпи болката, докато я изправяше на крака. Щеше да получи няколко лоши синини, но нищо по-сериозно. Толкова дълго бе живяла с болката, че вече почти не я забелязваше.
Заизкачва решително стъпалата към горната площадка. Магор беше приковал жената за очуканата врата — бе поставил лапи върху раменете ѝ и опрял зъби в шията. Батори усети колко силно желае да разкъса гърлото ѝ. Ноктите му драскаха бетонната стена.
Археоложката го гледаше с огромни очи. Беше на път да припадне.
Всъщност Батори се изненада, че още не го е направила.
— Още не, малкият ми. — Тя взе края на ремъка и стегна нашийника. — Обещавам ти, че при първа възможност ще ти я оставя да си играеш с нея колкото си искаш.
Уплашена, с треперещи крака и отпуснати рамене, археоложката се помъкна след нея към следващата площадка.
— Какво отчаяние и безнадеждност — подигравателно рече Батори. — Не очакваше подобно нещо, когато започна дръзкото приключение в Йерусалим, нали? Мислеше си, че животът ти има някаква стойност заради пророчеството, нали?
Стигнаха друга врата. Батори я отключи и издърпа археоложката на пуста улица. Вятърът разроши пухкавата самурена козина на кожуха ѝ.
— За какво пророчество говорите? — попита археоложката, като се преструваше — ужасно лошо, — че не знае нищичко.
Лъжата иска практика, а такава определено липсваше на пленницата ѝ.
Батори рязко се извърна, сграбчи я за рамото и я блъсна в сребристия джип, който бе паркиран до тротоара.
Магор изръмжа.
— Дори не си помисляй да ме лъжеш. Не съм глупачка. Не вярвам в предсказания. Така че не си въобразявай, че животът ти има някаква стойност за мен заради някаква си поема отпреди хиляда години.
Жената се мъчеше да запази равновесие на заледения калдъръм. Батори дръпна ремъка и я принуди да се изправи на пръсти. Ако археоложката се подхлъзнеше, нашийникът щеше да я удуши.
Батори огледа пустата улица. Нямаше жива душа. Распутин обаче щеше да разбере. Докато се намираше на руска земя, Батори не беше в безопасност от него.
Отпусна ремъка, отвори вратата на джипа и натика археоложката на задната седалка. Магор скочи след нея и набута муцуна в гърлото ѝ. Лигавият му език облиза кръвта, стичаща се под шиповете на нашийника.
Археоложката сподави писъка си. Храбра е, помисли си Батори, но това също си имаше граници.
— Леко, Магор. Щом кардиналът вярва, че тя е специална, може да ни бъде полезна като пионка в предстоящата игра.
Жената извърна лице от вълка. Гласът ѝ бе напрегнат и задавен.
— Не мисля, че кардинала го е грижа за мен.
— В такъв случай не го познаваш добре. — Батори се усмихна. — Така или иначе, не забравяй, че пророчеството не споменава в какво състояние трябва да си при отварянето на книгата.
Прочете разбирането и страха в очите на археоложката.
Умна е.
Може би наистина бе Жената на познанието.
— Може би ще си ни нужна жива — жестоко призна Батори. — Но дали това означава невредима?
Тя поклати глава и се усмихна.
Не.
53.
Застанал в тунела до решетката, Рун гледаше Урса, а Урса гледаше Рун. В червените ѝ очи проблесна стара злоба. Омразата ѝ към него не бе намаляла през изминалото столетие. От муцуната ѝ течаха лиги, невъзможно дългият ѝ език облиза устни, черни като гума.
Рун подозираше, че тя си спомня какъв е вкусът му. Кракът му туптеше и заплашваше да се прегъне. Крайникът му също помнеше.
Григорий сви пръсти около клона на железен дъб, изваян в решетката.
— Ако Бог те обича, Рун, Той ще ти помогне да се спасиш от мечката. Нали помниш историята на Даниил и лъвовете? Може би вярата ти ще затвори устата ѝ.
Рун не мислеше, че това ще е толкова просто.
Огледа плочките, които покриваха помещението там, където се срещаха тунелите, но не откри никакъв изход. Насочи вниманието си към желязната решетка.
Отключена, тя се отваряше по средата, подобно на френска врата. Два дебели железни пръта, по един от всяка страна, бяха забити в бетона и закрепени за пода и тавана. Пролуката около вратата бе не повече от два сантиметра, отворите между дървесните мотиви, виещи се през прътите, също не бяха големи.