Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Червенокосата заговори на Распутин, но нито за миг не откъсна поглед от Рун.
— Нека взема и него заедно с книгата. Ще удвоя цената.
Рун присви очи. „На кого служи тази странна жена? Кой е оставил този черен знак на гърлото ѝ? И защо?“
Можеше да се сети само за един, достатъчно силен, за да поиска и да получи услуга от Распутин. Загадъчният водач на Белиал. Точно онзи, у когото книгата не биваше да попада в никакъв случай.
Вгледа се в белега на гърлото на жената. Дали не се взираше в сянката на ръката на истинския кукловод на Белиал? Побиха го тръпки. Замоли се кардинал Бернар да е прав в твърдението си, че Белиал не може да отвори евангелието. Нацистите не бяха успели да го направят. Руснаците също. Може би книгата сама беше най-добрият си пазител.
Но никак не му се искаше да оставя това на случайността.
Рун прецени ситуацията. Десет стригои, Распутин и вълкът. Не можеше да победи, а ако опиташе, Ерин и Джордан най-вероятно щяха да загинат. Но пък по-късно можеше да изникне удобен случай. Ако оставеше Батори да я вземе, щеше да остане близо до книгата и можеше да се опита да я освободи. Осъзнал, че няма друг избор, Рун кимна в знак на съгласие.
Няколко секунди Распутин го наблюдаваше преценяващо със сините си очи, без да отговори.
— Не, скъпа моя — най-сетне каза той. — Той е твърде готов да дойде с теб. Обещах ти книгата като жест на добра воля към онези, на които служиш. Но Рун е мой. Можеш обаче да вземеш един от човеците, ако господарят ти на свой ред ми гарантира живота на някого по мой избор.
— Не ни беше обещал това, Григорий. — Гласът на Рун остана спокоен, но въпреки това прислужниците на Распутин го наобиколиха още по-плътно. — Ако трябва някой да бъде взет, защо да не съм аз?
— Да — обади се Батори. — Защо да не е той?
Распутин даде знак на останалите си последователи и те неохотно пристъпиха към нея.
— Решението си е мое. Не злоупотребявай с търпението ми.
— Ти ни даде думата си, Григорий — напомни Рун. Обеща, че няма да ни се случи нищо лошо.
Батори не му обърна внимание.
— Моите извинения, отец Распутин. — Тя огледа първо Ерин, после Джордан. — Ще приема милото ви предложение, но ме изправяте пред труден избор. Кого от двамата?
— Вземи мен. — Джордан ѝ смигна. — Аз съм доста по-забавен.
— Изобщо не се съмнявам. — Устните на Батори сс извиха в дяволита усмивка. Сребърните ѝ очи се взряха в очите на Рун и проблеснаха злонамерено. — Но мисля, че ще предпочета жената.
Рун се хвърли към Батори, но тълпата стригои го повали, преди да е успял да направи и една крачка, и го прикова към земята с тежестта си. Трима други хванаха Джордан.
— Стига, Рун. — Распутин го подритна леко с върха на черния си ботуш. — Винаги спазвам думата си. Всъщност всяка своя дума.
Рун се помъчи да се освободи. До него Джордан също направи опит да се отскубне. Беше безсмислено. Очите на Ерин бяха станали огромни. Стригои я държаха за двете ръце. Тя също не можеше да се измъкне. Рун се наруга, че така глупаво се бе доверил на Григорий. Това също стана по негова вина.
Распутин постави ръце на хълбоците си.
— Батори, мила моя, дадох дума, че на жената няма да ѝ се случи нищо лошо, докато е в Русия. И ти ще спазиш това обещание. Но закрилата ми приключва веднага щом тя прекоси границата ни. След като напуснеш територията на Русия, можеш да правиш с нея каквото си поискаш.
Ерин се опита да се бори с държащите я ръце, но не успя дори да помръдне. В стаята нахълтаха още от последователите на Распутин и изпълниха помещението с миризма на смърт.
Рун се мяташе под онези, които го държаха, като се бореше със зъби и нокти. Кръв изпръска близката стена. Отгоре му наскачаха още фигури.
Джордан също се бореше с нападателите си, но внезапно се отпусна. Ерин ахна. Мъртъв ли беше? Или са го проснали в безсъзнание?
Искаше да го приближи, но това бе невъзможно.
Нечии ръце грабнаха оловния блок. Други закопчаха ръцете ѝ отпред с белезници.
Някаква студена яка обхвана шията ѝ и слугите на Григорий отстъпиха крачка назад. Когато Ерин се хвърли към проснатия на земята Джордан, в гърлото ѝ се забиха остри игли. По шията ѝ потече кръв.
Задъхана, тя се закова на място. Шията ѝ пулсираше. Нашийникът беше с шипове, подобно на кучешки, макар че върховете им сигурно бяха подострени, за да ѝ причиняват по-силна болка. Някой прокара пръст под нашийника, освободи шиповете от плътта ѝ. Ерин стисна зъби, за да не изкрещи.
От наобиколилите я стригои се изтръгна стон. Погледите на всички бяха насочени към шията ѝ. Онзи, който я държеше, облиза устни.