Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
— Защо мразите Рун Корза? — Гласът на Ерин прозвуча дрезгаво и чуждо, отекна в коридора.
Ремъкът помръдна и гърлото ѝ се стегна от страх, но Батори не дръпна рязко.
— Онова създание съсипа фамилията ми.
Ерин ускори крачка, за да не изостава.
— Значи е вярно. Значи наистина сте потомка на онази Елизабет Батори. Но как така Рун я е съсипал?
— Убил я е и я превърнал в чудовище. Като стригой тя измъчвала селяните, за да задоволи нуждите си. По онова време подобно нещо щяло да мине незабелязано, но после тя продължила с благородни момичета и унгарският крал я лишил от богатството и от благородническата ѝ титла, а после пратил църквата след нея. Оттогава...
Гласът ѝ замря и тя докосна белега на гърлото си.
Ерин направи още няколко крачки и я подкани:
— Оттогава?...
Ръката на Батори се отпусна.
— Били сме без пукнат грош, преследвани. Накрая се появил някакъв непознат и предложил спасение, връщане на изгубеното богатство, а също и отмъщение. — Тя вдигна ръка. На един от пръстите ѝ имаше голям пръстен с рубин. — Той дори върнал част от фамилното богатство и бижута, спасил ги, преди да бъдат изгубени завинаги. Но подобна благородна щедрост трябвало да се заплати скъпо. По една жена от всяко поколение трябвало да служи безропотно на суров господар, да се покори изцяло на жестоката му воля. Аз съм единствената жена от моето поколение. Така че тази участ се падна на мен, независимо дали я желая или не.
Последните думи бяха изречени с дълбока горчивина.
Ужасена, Ерин се умълча. Стигнаха някаква врата и Батори я отключи, разкри се мръсно стълбище. Червенокосата извади фенерче от джоба си и го включи. Стълбището се изкачваше няколко етажа. Предстоеше им дълго катерене.
— Хайде.
Батори я издърпа, а вълкът избърза напред. На всяко стъпало нашийникът се впиваше в гърлото на Ерин. По шията ѝ отново потече кръв. Тя се опита да блокира болката в ума си и да измисли някакъв начин да се спаси.
Вълкът беше стигнал следващата площадка. Там имаше врата. Това можеше да е единственият ѝ шанс.
Щом стигнаха на площадката, Ерин пое дълбоко дъх, бързо приклекна и изнесе крак, подкосявайки коленете на Батори.
Докато жената залиташе назад към стръмните стъпала, Ерин рязко дръпна ремъка от ръката ѝ и го освободи. Батори се затъркаля надолу. Ерин се извъртя настрани. Шиповете продължаваха да се впиват болезнено в шията ѝ, но не ѝ пукаше. Ако успееше да мине през вратата и да я заключи по някакъв начин, можеше и да успее да изгуби похитителите си в лабиринта на Ермитажа.
Нагоре по стълбите вълкът изквича, сякаш беше усетил болката на господарката си.
Светещи червени очи погледнаха надолу към Ерин.
Тя залепи гръб за вратата и се помъчи да я отвори със закопчаните си ръце. Опита да завърти дръжката — и се отчая.
Заключено.
Воден по тунела от група прислужници на Григорий, Джордан долови вонята на гигантската мечка. Представи си човешкия череп, който се бе изтъркалял от клетката ѝ, и погледна косо Рун.
Свещеникът кимна. Той също разбираше истината.
Распутин смяташе да нахрани мечката с тях.
Джордан беше очаквал удобен момент, но кучите синове го бяха наобиколили плътно като стена, на по-малко от крачка от него. Познаваше силата им и собствената си слабост. Беше изгубил твърде много кръв, за да може да се съпротивлява кой знае колко. По дяволите, едвам вървеше.
Нима щеше да умре така, като мечешка кльопачка? Спомни си отчаяната си молба да не свърши живота си от зъбите на слугите на Григорий. Молитвата му беше получила отговор и странно, но той още изпитваше благодарност. Хиляди пъти предпочиташе пастта на мечката пред кучешките зъби на стригой.
И тогава си представи лицето на Ерин, спомни си устните ѝ, как горещите ѝ ръце пълзяха по кожата му.
Трябваше да се освободи. Трябваше да я намери. С всяка изминала секунда Батори я замъкваше все по-далеч от територията на Распутин и по-близо до смъртта. Беше видял пламъка в очите на жената. Тя възнамеряваше да убие Ерин при първа възможност, без да престъпи обещанието си пред Распутин.
Само за да нарани Рун.
Тунелът свършваше малко по-нататък, вонята на мечката вече бе непоносима. Джордан видя украсената решетка, изобразяваща гора. Двамата с Рун бяха избутани напред, докато не се притиснаха в орнаментираните железни пръти.
Мечката дремеше в клетката си. Може би щеше да е прекалено уморена, за да ги яде.
Распутин блъсна с длани решетката и тя зазвъни като звънец, приканващ за вечеря.