Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
— Достатъчно! — извика Распутин.
Той си проби път до Ерин. В ръцете си държеше кожен ремък. Закачи единия му край за нашийника и подаде другия на Батори.
— Благодаря. — Червенокосата уви ремъка около китката си и дръпна силно.
Ерин се задави, нашийникът така я стягаше, че не можеше дори да се закашля. Не бе в състояние да диша. Вдигна закопчаните си ръце към гърлото и се опита да разхлаби каишката. Студени пръсти хванаха китките ѝ и дръпнаха ръцете ѝ надолу. Можеше да умре така.
— Искам да сме наясно. — Батори приближи лице плътно до нейното. — Мога да те докарам на косъм от ужасно болезнена смърт в Русия, без да нарушавам обещанието си към Распутин.
С подкосени колене Ерин се взря в студените сребърни очи. Дали те щяха да са последното нещо, което вижда?
— Надявам се и вие да разбирате това, отец Корза. — Батори погледна към купчината тела, под които беше Рун.
Всичко около Ерин потъна в мрак.
Притиснат от слугите на Григорий, Джордан се мъчеше да си поеме дъх, но тежестта на телата им бавно го задушаваше. Зъби се забиха в ръцете и краката му.
„Моля те. Господи, не позволявай да умра по този начин...“
Молитвата му получи отговор оттам, откъдето очакваше най-малко.
Сякаш много отдалеч до него достигна викът на Распутин:
— Достатъчно!
Натискът моментално намаля; телата се дръпнаха от него. Гореща кръв течеше от ухапванията по ръцете и краката му. Виеше му се свят. Всичко пред очите му се въртеше, но постепенно въртележката спря.
Невъзможно силни ръце го изправиха на крака. Слугите на Григорий вдигнаха и Рун. Един от тях остана да лежи на земята, кървеше обилно.
Рун май се беше представил по-добре от Джордан.
— К-къде отведоха Ерин? — Джордан се олюля замаян. Колко ли кръв беше изгубил?
— Далеч. — Распутин се усмихна с безумната си усмивка. — Ако Батори не я убие по пътя, имам представа къде ще се озоват в крайна сметка.
Рун изплю кървава храчка и изтри брадичка с опакото на дланта си.
— Защо допусна Белиал да вземе нея и евангелието? Те са безбожници. Трябва да си наясно какви ще са последствията, ако отворят книгата.
— А ако книгата попадне у сангвинистите, последствията по-добри ли ще бъдат за мен? — Распутин го погледна печално. — Твоята любима църква притежава безброй свети томове, Рун. Претъпкали са тайния си архив с тях — ала никога не са използвали някой от тях, за да помогне на мен и на моите хора.
— Но светът ще страда, Григорий. Целият свят, сътворен от Бог.
— Светът страда и сега. — Распутин прокара длан по дългата си коса. — И твоят Бог не прави нищо. Твоята църква не прави нищо. Твоите човеци не правят нищо.
Рун пристъпи към Распутин, но руските му последователи отново го наобиколиха и го принудиха да спре.
— Щом няма значение, тогава ни пуснете — намеси се Джордан.
Распутин се изкиска.
— Много е очарователен този твой воин.
— Какво замисляш за нас, Григорий?
— Каквото замислих от самото начало. — Распутин се обърна да излезе от претъпканата стая. Щракна с пръсти и мрачните му спътници подкараха Джордан и Рун след него. — Смятам да оставя твоя Бог да ви спаси, Рун. Нали това е вечната ти молитва, приятелю? Спасение от Неговата ръка.
Задъхана, с пламнала шия, Ерин се мъкнеше по тъмния коридор по петите на Батори, теглена като куче. Жената беше охлабила нашийника достатъчно, за може да диша — едва-едва.
Думите на Распутин кънтяха в ушите ѝ: „След като напуснеш територията на Русия, можеш да правиш с нея каквото си поискаш.“
Ако не се освободеше, преди да напуснат Русия, Батори щеше да я убие.
Ами Джордан? Дали той вече не е мъртъв?
Отказваше да го повярва.
Когато Батори я помъкна навън, Рун несъмнено бе жив и се бореше отчаяно, макар да нямаше никакви изгледи за успех. Джордан обаче не помръдваше, притиснат в пода и хапан по ръцете и краката.
„Не може да е мъртъв... не може.“
Ерин вдигна глава, мъчейки се да намали притискането на шиповете в гърлото ѝ. Дори от това малко движение огнената болка прониза шията ѝ и зрението ѝ се замъгли. Подозираше, че шиповете са от сребро и че нашийникът най-вероятно е предназначен за залавяне на сангвинисти. Опита се да не мисли колко ли по-зле би се чувствала, ако среброто действаше на тялото ѝ като отрова, както беше при сангвинистите.
Батори вървеше без никакво колебание по коридорите и оставяше гротескния си вълк да я води. Чудовището подтичваше отпред, като от време на време навеждаше глава към пода и душеше като обикновено куче. Ерин намери естествеността на това поведение за обезпокоителна, сякаш създанието нямаше право да се държи като обикновено животно.