Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Великите стояха отстрани, защото уникалният им статус ги отделяше от приветствената церемония. Мара се поклони, метна бързо поглед към единия и разпозна гърбавия нос и тънките устни на Ергоран под качулката. Военачалникът хвана ръката й, докато се изправяше, и отвърна на официалния поздрав със саркастична усмивка. Явно не бе забравил последната им среща, когато тя бе повторила послушно думите на Бунтокапи за обора на нийдрите. Етикетът не му позволяваше да зачекне тази тема, защото самоубийството на Бунтокапи бе измило срама от името на Акома, но това не му пречеше да й причини малко социален дискомфорт.
— Лейди Мара, каква неочаквана радост. Щастлив съм, че си не по-малко смела от баща си, да дойдеш в това гнездо на рели. — Продължаваше да държи ръката й и да я гали покровителствено, докато се обръщаше към Джингу Минванаби. Домакинът потисна гнева си, притеснен от забележката не по-малко от Мара. — Джингу, нали няма да ми разваляш рождения ден с кръвопролития?
Лорд Минванаби се изчерви и започна да отрича, но Алмечо го прекъсна и се обърна към Мара.
— Гледай телохранителят ти да спи леко, лейди. Джингу знае, че ако не те убие както трябва, ще ме ядоса. — Погледна пак домакина. — Да не споменавам, че е дал гаранции и няма да е много умно да те елиминира, ако трябва след това да плати с живота си, нали?
Военачалникът се засмя. Мара осъзна, че Великата игра наистина е само игра за този мъж. Ако Джингу успееше да я убие така, че да може да отрече публично, Военачалникът нямаше да му търси отговорност, а дори щеше да го аплодира за хитростта. Ако пък Джингу се провалеше, Алмечо щеше да се забавлява истински. Мара започна да се поти и затрепери въпреки усилията си да запази самоконтрол. Зад гърба й синът на Шинцаваи прошепна нещо на баща си. Алмечо присви очи. Явно Мара бе започнала да пребледнява, защото той стисна ръката й.
— Не се тревожи, малко пиленце. Джингу може да ни изненада и да се държи прилично. — Усмихна се широко. — Към момента имаш дори малки шансове да си тръгнеш оттук жива.
Не даваше признаци, че ще я пусне, но преди да продължи да я тормози, се чу учтив глас.
— Милорд Алмечо… — Камацу Шинцаваи се намеси в разговора. Бившият Военен водач на клана Канацаваи беше кален в дългогодишните интриги и смени темата с финес, непостижим за мнозина. — Преди малко лейди Мара посочи, че не можах да ви запозная с по-младия си син на сватбата й.
Вниманието на Алмечо бе отвлечено за миг и Мара измъкна пръстите си. Отстъпи леко вляво и Камацу мигновено зае мястото й. Военачалникът нямаше избор и трябваше да обърне внимание на лорда пред себе си. Красивият младеж застана до баща си. Камацу продължи с усмивка:
— Това е вторият ми син, Хокану.
Военачалникът се намръщи, но Камацу продължи, преди да му даде възможност да избухне:
— Вече познаваш по-големия му брат, Касуми. Сигурен съм, че го помниш. Той командва втората армия на клана Канацаваи в кампанията.
Думите му не оставиха избор на Военачалника, освен да измърмори. Двамата Шинцаваи пристъпиха напред и опашката зад тях се размърда. Алмечо хвърли последен поглед на Мара, а Камацу продължи:
— Няма да ти отнемаме повече време, защото още много искат да поднесат почитанията си. Дано боговете се усмихнат благосклонно на това празненство.
Докато военачалникът приемаше поздравленията на следващите гости, Мара успя да повъзвърне самообладанието си и кимна благодарно на лорд Шинцаваи. Камацу вече се отдалечаваше, но отвърна на кимването й. Държането му загатваше за нещо, което не бе виждала, откакто пристигна в имението на Минванаби: симпатия. Лорд Шинцаваи не беше съюзник, но поне бе показал, че не й е враг. Бе рискувал много, като беше прекъснал забавлението на Алмечо, но се бе справил с дръзко майсторство. Синът му също се забави и тъмните му очи я проследиха. Тя му се усмихна, но не посмя да благодари на глас, защото Минванаби можеше да реши, че Акома и Шинцаваи замислят нещо заедно. Накоя я дръпна и я поведе настрани.
— Трябва да се махнем оттук, Мара-ани — заговори Първата съветничка, щом останаха сами. Папевайо вече бе застанал между тях и останалите гости. — Военачалникът се подиграва с Акома, а ти нямаш съюзници тук. Ако останеш, ще загубиш живота си и Кейоке ще трябва да воюва в защита на Аяки. По-добре срамът от бягството, отколкото да рискуваме да загубим натамито.