Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Празненството за пристигането на Военачалника Алмечо започна в средата на утрото, макар че самият рожденик едва ли щеше да се появи преди следобеда. Повечето благородници се бяха събрали, с пера, бижута и хищни амбиции. Играта на Съвета доминираше във всички аспекти на цуранския живот, но най-вече при подобни официални събирания. Гостите се разхождаха между навесите, хапваха вкусни ястия, споделяха клюки и героични истории от миналото, плюс по някой и друг облог или търговска сделка. Но всеки лорд наблюдаваше зорко останалите. Кой с кого говори, какви услуги иска, кой от кого страни и кой отсъства. Мара гледаше лицата и цветовете на фамилиите и знаеше, че оглеждат и нея. Лорд Течталт и синът му я поздравиха едва-едва, което показваше, че мнозина не искат да бъдат виждани с нея, преди позициите на Акома да се стабилизират.
Мара отведе Накоя до една маса и поръча на слугата да им донесе освежителни напитки. Постара се да поиска само ястия, които бе видяла при другите гости, и когато храната пристигна, двете хапнаха добре, сякаш въобще не бяха изнервени. Папевайо щеше да се усмихне, ако това не бе в разрез с протокола за телохранители. Мара се справяше чудесно дори с най-дребните неща. Пропускането на закуската бе единственият начин да накара изнервената Накоя да яде при такова напрежение. Ефектът беше видим за гостите, които я наблюдаваха. Неколцина кимнаха с възхищение, а останалите зашушукаха. Мнозина въобще не обръщаха внимание на Накоя, защото бяха заети със собствените си кроежи.
Мара чу как лорд Ксакатекас се смее гърлено. Беше казал нещо, от което третият син на Линг пребледня и се намръщи. Хлапетата и братовчедите на Ксосай бяха навсякъде, а северняшката жена на Касчатекас флиртуваше безсрамно с Първия съветник на Чилапанинго. Служителят беше скован като лошо ощавена кожа на нийдра и сигурно бе ужасен от вниманието й, но тя говореше бързо и стискаше здраво ръкава му, така че той не можеше да се измъкне.
Мара огледа тълпата, като си отбелязваше различните моди и фамилни цветове. Делеше гостите на две: съюзници или твърде слаби да я предизвикат и такива, които представляваха заплаха, или с които Акома има някаква вражда. Минванаби бяха една от Петте велики фамилии в империята и всеки могъщ род бе изпратил представители. Мара забеляза Кеда, Тоймаргу и Оаксатукан, всеки заобиколен от собствените си подмазвачи. По-дребните лордове спазваха дистанция или опитваха да изпросят услуги. Лилавата шапка на лорд Екамчи бе наведена към съветника му, а червените роби на Иродака бяха заобиколени от слуги с цветове, които Мара не познаваше. Тя огледа присъстващите гости и се смрази. Никъде не виждаше алено-жълти туники.
Накоя сякаш усети стреса й и избута пилешките кости, които бяха останали от обяда й.
— Не виждам лорд Анасати — отбеляза тя. — Освен ако боговете не са го забавили, дъще, ти и синът ти сте в огромна опасност.
Не задълба в очевидното. Отсъствието на могъщата фамилия беше от политическа значимост. Клетвата на Текума да защитава Акома заради Аяки нямаше да се изпълни, освен ако не присъстваше той или наследникът му. Без протекцията на Анасати Мара разполагаше само с петдесет воини, които бяха разквартирувани извън обсега й. Студенината на Течталт доби ново значение. Може би обидата на Бунтокапи срещу Военачалника бе навредила на Анасати повече отколкото Мара очакваше. Опасността се увеличаваше пропорционално. Лорд Минванаби можеше да реши, че е достатъчно силен да унищожи Акома и да спечели войната с Текума, който щеше да прати армия да защити титлата на Аяки.
— Не трябваше да приемаш поканата — прошепна Накоя.
Мара махна отривисто. Фактът, че двете фамилии бяха в опасност, не можеше да намали решимостта й. Щеше да оцелее и да обърне загубата в победа, ако съдбата й дадеше шанс. Но отсъствието на съюзник, на когото разчиташе, я притесни достатъчно и тя не забеляза късната поява на Теани, която гледаше самодоволно към нея. Лейди Акома не можа да стане от масата достатъчно бързо, за да избегне лорд Екамчи, който се надвеси над нея.
— Добър ден, лейди Акома. Изненадан съм, че не си довела новите си воини чо-джа да се грижат за безопасността ти.
Мара се поклони сковано, но отвърна спокойно на дързостта на дебелия мъж.
— Здравето ми е отлично, лорд Екамчи. И нямам нужда от защита, когато Папевайо е до мен.
Лорд Екамчи се намръщи, защото добре си спомняше куража и дързостта на Първия ударен водач на Акома. Въпреки това не се махна, което подсказа на Мара, че знае за някаква промяна в съюзите, която не й бе известна. Реши да действа като баща си и зачекна дръзко темата, преди да й бъде поднесена в по-неприятен момент.