Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
— Не сте ли говорили скоро с Текума от Анасати?
— А! — Лорд Екамчи се сепна, но очите му просветнаха триумфално. — Трябва да ви кажа със съжаление, че нашият домакин, лорд Минванаби, не е поканил Текума Анасати. Не иска да припомня на Военачалника за неприятната обида, нанесена от сина, който се ожени за Акома.
— Бунтокапи умря с чест — отвърна горчиво Мара. — Вие се унижавате, като говорите лошо за мъртвите. — Думите й бяха предупреждение и предизвикателство за честта на Екамчи.
Лордът, който я бе обидил, се оттегли, но не пропусна една последна нападка.
— Знам, че Текума нямаше да дойде дори да бе поканен. Чух, че е зает. Най-богатия му търговски керван бил нападнат и избит до крак. Загубил е стоката и двеста войници. — Лорд Екамчи се усмихна, защото й двамата знаеха, че подобно клане не може да бъде дело на разбойници. Някой могъщ дом бе нападнал дръзко Анасати. От всичките само един имаше кръвна вражда с Акома, които бяха привлекли Текума в колеблив съюз.
— Моли боговете за здравето на сина си — присмя й се лорд Екамчи.
И се махна, а Мара изтърва шанса си да му отвърне. Фактът, че толкова дребен лорд си бе позволил да я обиди, бе ужасен. Това означаваше, че дори най-жалките й врагове вече я смятат за мъртва.
15.
Пристигане
Военачалникът се появи.
Дойде посрещнат от фанфари, бялата му обшита със злато роба блестеше на слънцето. В пълен контраст с него бяха двамата облечени в черно магьосници зад гърба му. Щом ги видяха, гостите мигновено млъкнаха. Дори лорд Минванаби се поколеба, преди да поздрави човека, който бе втори по власт след императора. Джингу пристъпи и се поклони сдържано и почтително вместо с обичайното високомерие. Присъствието на облечените в черно Велики често имаше такъв ефект сред хората. Характерите на магьосниците бяха неразгадаеми, могъществото им — неоспоримо. Законите не важаха за тях и единствената им цел бе да служат на Империята. Това, че Алмечо бе довел двама на празненството, засягаше всички гости. Никой заговор не можеше да бъде сигурен, нито един съюз — напълно искрен при наличието на непредсказуемата магия. Някои смятаха, че Алмечо е спечелил неколцина от магьосниците за каузата си, а други, че всъщност цялата му политика се диктува от Великите.
Мара наблюдаваше поздравленията от мястото си в ъгъла. Донякъде беше облекчена да види Великите, защото вниманието на гостите щеше да се отклони от нея поне за малко. Беше й писнало да се оправя със заяжданията на останалите и постоянното повтаряне на лорд Екамчи, че Текума отсъства. Великите щяха да хвърлят дълга сянка върху всичките интриги. Те можеха да прилагат изкуството си и думата им беше закон. Можеха да унищожат Джингу в собствената му къща, ако решаха, че е заплаха за Империята, а Десио само щеше да се поклони и да отвърне заучено: „Ваша воля, Велики“.
Но по традиция магьосниците се разграничаваха от Играта на Съвета. Явно бяха тук по друга работа. Мара се усмихна. Резултатът от пристигането им беше двустранен: враговете й имаха други грижи, но пък Джингу можеше да й навреди по-лесно, докато вниманието на останалите бе отвлечено.
Започна да претегля възможностите, а фамилиите се подредиха по ранг, за да поднесат почитанията си. Мара и Накоя трябваше да напуснат ъгъла скоро, защото Акома бяха веднага след Петте велики фамилии. Въпреки това тя се забави, докато Кеда и Тонмаргу се събираха пред нея. След като мина и лорд Ксакатекас, Мара започна да си пробива път през тълпата.
— Бавно — посъветва я Накоя. Останалите фамилии се движеха на групи, със синове, снахи, братовчеди, всеки със собствена почетна стража. Нейната свита се състоеше само от Първата съветничка и Папевайо. Останалите лордове не забелязваха присъствието й, докато не минеше край тях, защото могъщите рядко се движеха без фанфари. Мара често успяваше да чуе части от разговорите им и да улови тенденциите, преди да я забележат. Повечето клюкарстващи бяха сигурни, че това са двамата Велики, които бяха спечелили подкрепата на Събранието за кампанията на Алмечо на варварския свят. Още неколцина магьосници се движеха често в неговата компания и си бяха спечелили прозвището Пионките на Военачалника. Лицата им бяха закрити от качулки и не беше лесно да се разпознаят. Но ако това бяха Ергоран и брат му Елгахар, не малко кроежи можеше да претърпят неуспех.
Ксакатекас започнаха поклоните, а Мара кимна, на Накоя и пристъпи към подиума. Камацу Шинцаваи и синът му се наредиха зад нея, докато се изкачваше. Ксакатекас приключиха и тя се озова лице в лице с Алмечо и домакина, Джингу от Минванаби.