Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Грубите ръце зашариха по нежната й кожа.
— Тогава защо се забави толкова?
Теани отметна златистата си коса със заучено движение.
— Колко си недоверчив. Боиш се, че мечът ти е не достатъчно голям, за да задоволи жена ли? — Тя се дръпна, едновременно за да го подразни и за да му даде възможност да огледа полуголото й тяло.
Шимицу се намръщи я хвана за раменете. Този път Теани се разтопи като масло. Пръстите й се вмъкнаха игриво под робата му и погалиха вътрешната страна на бедрото, което го накара да настръхне от удоволствие.
— Толкова могъщ меч — измърмори тя и сведе поглед с нацупена усмивка. — Лорд Минванаби ме задържа да ми даде нареждания. Явно иска кучката от Акома да умре и аз съм натоварена с тази мръсна задача.
Ръцете й откриха точното място и го погалиха, както обичаше, но Шимицу се дръпна. Теани усети, че е прибързала или е сгрешила с представянето на нещата. Наведе се и го подразни с език, косата й се спусна по бедрата му.
Шимицу се вцепени за миг, след това ръцете му се стегнаха около гърба й, а гласът му стана замечтан.
— Странно, че милорд ти е дал такива нареждания, любима.
Интересът на Теани нарасна. Тя се надигна и започна да развързва сандалите му.
— Богове, винаги ли трябва да носиш бойните си сандали в къщата?
Твърдото й зърно се търкаше в коляното му и го възбуждаше толкова много, че отговори на следващия й въпрос, без да се замисли.
— Защо? Милорд ми каза вчера, че момичето от Акома трябва да умре, но че първо иска да прекърши духа й. Да я ужаси, като убие първо служителите й, така че като удари накрая, тя да бъде съвсем сама. — Спря, защото се усети, че е казал твърде много. Зарови пръсти в златисточервената коса на Теани, дръпна главата й към себе си. — Мисля, че лъжеш, жено. Няма да ходиш да убиваш Мара, а ще спиш с друг.
Очите на Теани проблеснаха, донякъде от възбуда, защото насилието й харесваше, и донякъде защото мъжете бяха безкрайно предсказуеми. Но не отрече, а продължи да го провокира.
— Защо мислиш, че лъжа?
Шимицу хвана китките й и изви тялото й към себе си.
— Защото заповедите ми за утре са да наглася фалшиво нападение от крадец и да се убедя, че Папевайо ще загине пред прага на Мара. Защо тогава лорд Минванаби ще ти казва да пратиш момичето при Туракаму, без да отмени моите заповеди?
Теани вдигна брадичка предизвикателно, разгорещена от любовната игра и от учудващата лекота, с която го бе подвела да издаде всички тайни.
— Откъде да знам какво мислят благородниците? — Погледна го в очите, за да се увери, че апетитът му е разпален. — Любими, ти си необяснимо ревнив, без причина. Искаш ли да се спазарим? Аз ще остана при теб тази нощ и утре ще кажа, че не съм успяла да се добера до Мара от Акома. В замяна утре ще възстановиш честта ми, като убиеш момичето заедно с Папевайо.
Шимицу не отговори, но я прегърна по-силно. Нетърпеливите му пръсти смъкнаха робата й. Тя не носеше дрехи отдолу и като гледаше колко трескаво се съблича той, знаеше, че го е спипала. Действията му бяха достатъчен отговор. Щеше да изпълни желанието й на сутринта. Шимицу смяташе потръпванията й от удоволствие за страст. Докато се съвкупяваха, той мислеше само за любов, а красивата куртизанка действаше с хладнокръвен професионализъм. Единствената й цел бе да се увери, че лейди Мара ще умре с нож в сърцето.
Мара се събуди неотпочинала след тягостната нощ. Прислужниците усетиха напрежението й и й помогнаха да се облече и сплетоха косата й с копринени панделки, без да говорят. Накоя обаче мърмореше, както обикновено сутрин.
Мара беше твърде неспокойна да чака официалната закуска и накара Папевайо да се разходят край езерото. Това накара Първата съветничка да потъне в кисело мълчание.
Но Мара искаше да избягва рутинните порядки, докато не прецени опасността. Нямаше как да прецени колко могъщ е станал лорд Минванаби, преди да успее да пообщува с гостите и да види кои са силните и слабите съюзи.
Въздухът беше свеж и слънчевите лъчи блестяха по водата. Ветрецът вдигаше вълнички и рибарските лодки се поклащаха, докато чакаха гребците. Спокойната гледка обаче не оправи настроението на Мара и тя скоро реши да се приберат.
— Това е мъдро, господарке. — Тонът на Накоя подсказваше, че въобще не е трябвало да излизат, защото росата и пясъка можеха да увредят копринените връзки на сандалите й. Но гълченето на старицата беше без ентусиазъм. Очите й бяха тъжни, а сърцето празно, защото бяха далече от земите на Акома.