Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
Чарли намери едно място, където пътеката завиваше и минаваше под един скален навес, който образуваше защитна кухина. Не беше напълно оформена пещера, но мястото бе защитено от вятъра и слабо проникващия между дърветата сняг. В далечния край на нишата, точно срещу завоя на пътеката, склонът на хълма беше издаден напред към скалния навес и образуваше трета стена, така че естественото убежище беше оградено от три от четирите му страни.
— Чакайте ме тук — каза Чарли. — Добре ще е да се отчупят няколко изсъхнали клони от онзи голям смърч и да се запали огън.
— Но ти няма да се бавиш повече от двадесет или двадесет и пет минути, нали? Не си струва труда да се пали огън за толкова кратко време.
— Откакто сме напуснали хижата, ние непрекъснато сме се движили — каза той. — Непрекъснато сме генерирали телесна топлина. Но, стоейки тук неподвижно, вие ще започнете да чувствате студа по-силно.
— Ние носим топлоизолиращи…
— Няма значение. Все пак, има нужда от огън. Ако не ти, то Джоуи непременно ще се нуждае. Той не притежава физическите възможности на един възрастен човек.
— Добре. Или… може би да продължим да се движим надолу до еленовата пътека, докато ти ни настигнеш.
— Не. Човек може лесно да се загуби в тези гори. Пътеката може да се разклонява.
Тя кимна.
— Запалете огъня тук, на пътеката, но извън навеса — каза Чарли. — По този начин, пушекът няма да се събира отдолу при вас.
— Те няма ли да видят пушека? — попита Кристин.
— Не. Те, все още, са отвъд билото и не виждат добре небето. — Той бързо откопча снегоходките от раницата на гърба си. — В края на краищата, няма значение, дори да го видят. Аз ще бъда между вас и тях. Надявам се да премахна поне един, а може би двама и да накарам останалите да лежат най-малко десетина минути. През времето, докато тръгнат отново, огънят ще бъде угасен, а ние ще бъдем долу в долината. — Чарли бързо свали раницата и я остави на земята. Взе само винтовката и пълен джоб с патрони. — Сега, трябва да се върна там, горе.
Тя го целуна.
Джоуи изглеждаше безучастен.
Чарли се отправи обратно. Той бързаше по тясната еленова пътека, защото изкачването щеше да му отнеме повече време, отколкото слизането, а той нямаше много време за губене.
Оставянето на Кристин и Джоуи сами в гората беше най-рискованото нещо, което някога беше правил.
Джоуи и Чубака чакаха под скалния навес, докато Кристин отиде между дърветата и събере сухи клони за огъня. Под огромните, разперени, зелени и здрави клони, близо до стълбата, вечнозелените дървета осигуряваха голямо количество сухи клони, отрупани със стари борови шишарки и крехки кафяви игли, които щяха да бъдат отличен прахан. Всички те бяха изсъхнали, защото по-горните живи клони спираха снега далеч отгоре. Освен това, тежестта на тези, огънати от снега, по-горни клони, бе счупила и разцепила сухите клони под тях, така че за нея беше относително лесно да извърти и отчупи нужните й подпалки. Кристин бързо събра голяма купчина от тях.
На бърза ръка, със струя запалителна течност и клечка кибрит, Кристин запали буен огън пред убежището. Веднага щом почувства топлината, тя осъзна колко дълбоко в нейните кости бе проникнал студът въпреки всички зимни дрехи, които носеше и разбра колко би било опасно да чака тук неподвижно без огъня.
Джоуи се облегна назад на скалната стена и се взря в огъня с безучастно изражение на лицето и очи, които приличаха на шлифовано стъкло, изпразнени от всичко, освен от отражението на подскачащите пламъци.
Кучето легна и започна да ближе едната си лапа, а после и другата. Кристин не беше сигурна, дали неговите лапи бяха само натъртени или и ожулени, но виждаше, че той изпитва болка, въпреки че не виеше, нито скимтеше.
Камъкът около тях започна да поглъща топлината от огъня и поради това, че вятърът не влизаше в затвореното от три страни пространство, скоро въздухът стана изненадващо топъл.
Както седеше до Джоуи, Кристин свали ръкавиците си, отвори ципа на един от джобовете на топлоизолиращото яке, извади от него кутия с патрони и я остави до ловната пушка, която беше вече заредена. В случай, че Чарли изобщо не се върнеше… и в случай, че това стореше някой друг.