Военна морга
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елика Рафи
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Военна морга». Краткое содержание книги:
Патриша Корнуел е сред водещите световноизвестни автори на бестселъри — нейните романи са преведени на трийсет и шест езика в над петдесет страни.
— Доколкото ми е възможно да се ориентирам, основно е използван секач и това обяснява и тъпите удари, и прорезните рани — направо започна Пруит, без да си прави труда да ме поздрави, сякаш се срещахме при съвсем нормални обстоятелства; просто поредният случай след времето, прекарано заедно в Доувър. — Всъщност, дълга дръжка с ковашки чук от едната страна, а от другата — остър ръб като брадва. Беше под килима и шперплата, до яке с емблемата на Бостънския колеж, чифт маратонки и други части от облекло, за което предполагаме, че е принадлежало на Уоли Джеймисън. Навсякъде тук бяха разпилени такива неща. — Посочи килима и шперплата, вече отместени, но с които, както предположих, е било прикрито местопрестъплението. — Всичко, включително чука, разбира се, беше пакетирано и изпратено при теб. Видя ли оръжието?
— Не.
— Не мога да си представя някой да тръгне след мен с нещо подобно. Божичко. Призракът на Лизи Бордън14. — Посочи забитите в камъка ръждиви и почернели от стара кръв белезници и пръстени. Почти долових зловонието на кръв, на невъобразимия ужас на футболния играч, измъчван и убит на Хелоуин.
— Защо не е почистил? — попитах първото, което ми хрумна, след като огледах местопрестъплението. Изглеждаше непокътнато след бруталното и садистичното убийство на Уоли Джеймисън.
— Допускам, че е избрал пътя на най-малката съпротива и просто е покрил всичко с шперплата и със стария килим — отвърна Пруит. — Затова навсякъде тук имаше много мръсотия и влакна. Изглежда, че след убийството изобщо не си е направил труда да почисти. Просто е сложил стария килим отгоре и е опрял дъските на стената. — Той отново посочи скупчения пъстър килим, а до него, върху белия под до затворената задна врата — широките дъски шперплат.
— Нямам представа защо не е почистил — повторих аз.
— Случило се е преди три месеца. Просто е оставил местопрестъплението. Буквално го е оставил непокътнато, сякаш капсулирано във времето. Само е хвърлил килима и дъските шперплат отгоре.
— Според една от хипотезите, е изпитвал удоволствие от ситуацията. Подобно на онези, които заснемат или филмират онова, което вършат, за да му се наслаждават след това. Всеки път, когато е слизал тук, е знаел какво има зад дъските и килимите, какво е било скрито под тях, и му се е наслаждавал.
„Или някой друг му се е наслаждавал“, помислих си аз. Мръсотията никога не е доставяла удоволствие на Джак Филдинг. Всъщност, той беше дори педантичен за съдебномедицински експерт. Бентън би казал, че такова е било въздействието на наркотиците. Всички това казваха, и навярно бяха прави. Несъмнено, Филдинг се беше променил.
— Нали знаеш, че можеш да разчиташ на помощ от наша страна — каза Пруит и ме погледна през пластмасовата маска, която се замъгляваше всеки път, когато издишваше в студения въздух.
Лешниковите му очи бяха бдителни и приятелски, но явно беше обезпокоен. И как би могъл да не е? Чудех се дали долавя какво чувствам. Чудех се дали долавя, че в цялата тази история нещо не беше наред. Дали си задаваше същия въпрос като мен, докато се вглеждахме в почернялата варосана стена със забити в камъка ръждясали белезници?
„Защо Джак Филдинг ще прави нещо подобно?“
Разбираемо беше да екстрахира семенна течност, която да продава на лишени от надежда семейства. Лесно можеше да бъде обвинен в алчност или жажда за власт от усещането, че е в състояние да дари живот там, където той е бил отнет. През съзнанието ми обаче минаха снимките, видеозаписите и скенерът на обезобразеното тяло на Уоли Джеймисън и си спомних какво си мислех по онова време. Тогава си казах, че убиецът му е бил емоционално и сексуално възбуден, сякаш лицето, замахнало с оръжие срещу него, е изпитвало силни чувства, било е обзето от ярост, която не е стихнала, докато Уоли не бил разкъсан, нарязан и контузен до неузнаваемост и умрял от кръвозагуба. После голото тяло било превозено, вероятно с лодка, с лодката на Филдинг, може би, и потопено в пристанището, при сградата на крайбрежната охрана — акт, окачествен от Бентън като безочлив, като насмешка над силите на реда. А това съвсем не беше в стила на Филдинг. Твърде малодушно за непреклонен, мускулест майстор от висок ранг като него.
— Благодаря. Да видим от какво имаме нужда — отвърнах аз на Пруит.
14
Американка, осъдена за двойно убийство с брадва през 1892 г. във Фол Ривър, Масачузетс. — Б.пр.