Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Хардистан може да го направи.
— Тогава му кажи на този кучи син да не го прави!
— Никой освен шефа не може да казва на Хардистан какво да прави, а аз предпочитам да не обсъждам този въпрос с него. Не разбираш ли, Дейвид, че актьорът може да бъде заплаха за мен, но е много по-голяма заплаха за теб, докато е на свобода.
— По дяволите, какво ми предлагаш, Клод?
— Може би той вече си е изпял песента — вдигна рамене Хукър.
Уоръл му обърна гръб, опря ръцете си на облегалката на предната скамейка и погледна към олтара.
— Знаеш ли колко дълго ще остана в бизнеса, ако ликвидирам един от собствените си актьори? Всичките ми актьори ще изчезнат яко дим само за една нощ. Изкарал съм тридесет и пет години, защото те ми имат доверие, както и клиентите ми.
— Този специално носи потенциалната опасност да те унищожи. Ако този стрелец бъде заловен и си развърже езика…
— Чуй ме — пресече го Уоръл. — Имах човек, който загина в Ирак с изтръгнати нокти на краката и ръцете. Прехапа езика си и умря, задавен от собствената си кръв, но не издаде нищо. Схващаш ли мисълта ми, Клод?
— Трябва да го изтриеш от счетоводството си.
— Няма никакво шибано счетоводство.
— Тогава по-добре се обади на този твой актьор, че ФБР е по петите му. Кажи му да се покрие някъде и да стане по-нисък и от тревата.
— Мога да опитам.
— Не опитвай, а го направи — каза грубо Клод.
Уоръл не отговори. Ненавиждаше, когато правителствените палячовци му извиваха ръцете, а Хукър беше един от най-досадните. Когато имаха нужда от услугите на КИС, с радост поставяха националната сигурност в ръцете на Уоръл. Сега обаче Хукър беше загрижен за собствената си кожа. Излизането наяве на КИС и работата й щеше да накара Уотъргейт да изглежда като махленски скандал. Но… ако КИС потънеше, ЦРУ и АНС щяха да си отидат с нея. А нищо чудно и цялата администрация.
— Този човек бил ли е замесен в някоя от нашите операции?
— По дяволите, Клод, знаеш правилата. Ти слагаш парите в банката, аз свършвам работата, никакви въпроси.
— Тогава ще ти го кажа по друг начин: аз си прикривам задника, и ти се погрижи за своя.
— Какво означава пък това, по дяволите?
Той зачака отговор. Когато такъв не последва, той се обърна. Хукър вече излизаше от вратата на катедралата.
Пийквю, Монтана, сряда, 4 часът и 14 минути, монтанско стандартно време
Касиерите загледаха любопитно Флахърти, когато той дръпна един стол до входа на банката, извъртя го и го яхна, като подпря лакти върху облегалката и се втренчи във вътрешността на залата. От лявата му страна се намираше малък проход и бюрото на информацията, последвано от дълъг плот с две прозорчета за касиерите. След плота имаше малка зала, после идваха клетките за съхранение на ценности и големият стоманен сейф зад метална врата. Отдясно имаше малко пространство със столове за чакане, пак там беше офисът на управителя, един малък салон за парични операции и един прозорец на касиер, обслужващ директно клиенти, които не излизаха от колите си. Малък проход извеждаше до задната врата, която се намираше точно срещу него в далечния десен ъгъл на голямата зала. Комбинираният склад и салон за отмора на банковите служители заемаше по-голямата част от задната стена на банката. Залата беше просторна, но компактна, обляна в мека светлина, с приятна атмосфера — или поне беше такава такава допреди три месеца, когато един бърз и сръчен екип от крадци бе задигнал сумата от 229000 долара.
Това обаче, което правеше събитието уникално, беше фактът, че в същия момент и със същата прецизност и анонимност две други банки от същата малка щатска верига също бяха ограбени. И трите се намираха в един кръг с диаметър от седемдесет и две мили в западната част на щата, разположени върху една дъга в пределите на сто мили от Мисула.
Според Джеф Айзък трите обира бяха проведени с изключително перфектно планиране и военна точност, което не беше особено трудно, тъй като и трите банки всеки ден следваха едни същи процедури. В осем и половина пристигаше управителят, влизаше през задната врата и изключваше алармената инсталация. В осем и четиридесет заключващият механизъм на сейфа изтракваше в знак, че е отключен. В осем и четиридесет и пет пристигаше работният състав от шестима служители, посрещани от управителя на задната врата. Тримата касиери се настаняваха на работните си места и в девет банките вече започваха работа.