Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Едва късно вечерта Борк се разпореди да спрат за отдих.
След като Аруула нагласи палатката, с последни сили Маддракс се домъкна до постелята си и веднага заспа. Варварката междувременно зареди джипа от тубите. За щастие беше забелязала как го правеше Мат и пристъпи много внимателно към работата, защото не беше забравила предупреждението колко опасен можеше да бъде този „бензин“. Знаеше, че преди всичко трябва да внимава да няма наблизо открит огън.
Аруула тъкмо се освободи от празната туба, когато Борк се появи откъм тъмнината.
— Къде са билките, които си обещал на Маддракс? — попита го. — Болестта му все повече се влошава.
— Твоят приятел още утре следобед ще е по-добре — отвърна отхвърленият. — Бендраке знае точно как да го излекува.
Аруула и без помощта на менталната си дарба почувства, че Борк не беше искрен, затова си спести по-нататъшния разговор. Дръзко се върна до палатката, за да разхлади подутото лице на Маддракс. В момента това беше всичко, което можеше да направи за него.
Когато свали униформеното яке и ризата на своя изпаднал в безсъзнание спътник, с ужас установи, че и горната част на тялото му е изцяло подпухнала.
Отчаяно уви Мат във влажни компреси и с мъка го премести върху меки кожи. В момента не можеше да стори нищо повече за него.
Варварката уморено се отпусна върху кожената си завивка. Изпадна в неспокоен сън, изпълнен с кошмари, в които по гробището за автомобили я преследваха фамилията на Борк и маймуночовеците. Скоро Аруула вече не можеше да каже кой е приятел и кой — враг. Когато срещу нея се изправи и уродливият Маддракс, окончателно се затвърди впечатлението, че целият свят се е опълчил срещу нея.
При първото чуруликане на птиците варварката се сепна уплашено. Отначало почувства облекчение, че се е отскубнала от лошите сънища. Но когато се обърна към Маддракс, изведнъж си пожела отново да заспи в дълбок, здрав сън. Уплаши се от вида на спътника си, сякаш Крахак лично беше застанал до нея. Може би щеше да е най-добре черната птица на смъртта да се появи, за да вземе Маддракс със себе си. Защото странното, деформирано нещо, което лежеше до нея, нямаше нищо общо с любимия й спътник.
За момент варварката започна да се надява, че все още е в ноктите на някакъв кошмар, но накрая разбра, че са се оправдали най-лошите й опасения.
Междувременно лицето на Маддракс не само беше подуто, но през нощта и цялостната форма на главата му се беше променила. Челюстта му се беше издала напред, както и веждите, които изпъкваха като издутина над синьозелените зеници. От тях започваше деформираното му, абсолютно плоско чело.
Аруула трескаво смъкна компресите с билки от горната част на тялото му.
И тук беше същата картина! Ръцете, гърдите и гърбът изглеждаха като събрани в себе си и изкривени — освен това цялото тяло беше покрито с гъст рус мъх.
Нямаше съмнение — Маддракс постепенно се превръщаше в един от онези маймуночовеци, срещу които се бяха сражавали в гробището за автомобили!
За момент на Аруула й се прииска да изкрещи от душевна болка, но тогава варварското у нея надделя. Разтреперана от гняв, грабна меча си и изскочи от палатката.
Само на няколко крачки от нея отхвърлените седяха около огъня. Варяха някакви корени, които жените им бяха събрали предишната вечер. Когато Борк видя, че варварката се нахвърли върху него с обнажден меч, остана да си седи спокойно и впери в нея неподвижен поглед.
За момент Аруула почувства силно желание да се успокои и да говори за всичко. Но яростта, която бушуваше в душата й, беше по-силна от гласа на разума.
Със силен вик завъртя меча и го стрелна направо към шията на Борк.
В последния момент го задържа, така че наточеното от двете страни острие остана да потрепва върху брадата му. Острият метал натисна кожата, която се опъна върху гърлото на Борк.
— Наистина няма никакъв начин да се командва духът ти — констатира със съжаление Борк, без да показва и искрица страх. — Духовните ти сили за съжаление ти дават имунитет срещу нашия контрол.
При тези думи у варварката пламна чиста омраза. С мъка потисна желанието си с кратко трепване на острието да изпрати противника си на онзи свят. Но мъртъв, Борк не можеше да й отговори на никакви въпроси.