Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Смятах да му се обадя по-късно, така че вероятно не знае. — Харди хвърли поглед към Брако. — По кое време си тръгнахте оттам?
Дарел отговори спокойно:
— Няколко минути след вашия клиент, да кажем точно в десет.
— И той бе последният посетител?
— Колата му бе последна на улицата отпред, да. А и ми каза, че е бил последният, и че семейството се приготвяло за сън.
— След като си тръгна — Харди метна една стреличка, — отидохте ли до къщата?
При този въпрос Фиск, който небрежно разгръщаше страниците на едно от списанията на Харди, изведнъж спря и вдигна поглед.
— Не — отвърна Брако. — Вашият човек някак си ме убеди, че им се е струпало много през деня. Какво е правил той, след като си е тръгнал?
— Отишъл си е вкъщи и е легнал да спи. И, инспекторе — Харди хвърли отново, — не се е връщал.
— Може ли да го докаже?
— Можете ли вие да докажете, че се е върнал?
Фиск се изкашля, затвори списанието и го пусна на края на масата.
— Господин Харди, Дарел! Какво ще кажете да оставим Кенсинг извън играта, докато той сам не се намеси в нея? Как ви звучи това?
Харди бе отишъл отново на дъската и си събираше стреличките. После се върна до бюрото, сложи ги на него и си издърпа един стол отстрани.
— Добра идея, инспекторе. Доктор Кенсинг няма да се намеси отново. — После посрещна погледите им. — Извинявам се, ако съм малко докачлив по отношение на своя клиент.
Брако не бе помръднал и сантиметър, но раменете му се отпуснаха едва незабележимо. Когато заговори, тонът му също бе помирителен.
— Стеснихме кръга до пет души, които са били в интензивното онази сутрин, без двете сестри. Това устройва ли ви?
Харди бе малко смутен, но не и изненадан да види как предсказанията на Фрийман от тази сутрин се сбъдват толкова бързо. Ако сестрите се изключваха от разглеждане във връзка с Маркъм, тогава смъртта на Марджъри Лоринг не се свързваше по никакъв начин с Кенсинг. Но като си изкриви малко душата, той само кимна.
— Ако сестрите имат алиби за вторник вечер…
— И двамата имат — увери го Брако. — Раджан Бутан е играл бридж в Сан Хосе. Макар че лейтенант Глицки казва, че някои от персонала го смятали подходящ за Лоринг. Ако трябва да си признаем, Харлен и аз също не го намираме за много неподходящ…
— И той е бил един от дежурните при Маркъм? — прекъсна го Харди.
— Да. Но си има това алиби за Карла. А другата, Кони Роу, си е била вкъщи със семейството — мъж, две деца. Не е излизала.
— Ясно.
— Така че сценарият за къщата на Маркъм изглежда следния: някой идва между десет и десет и четирийсет и пет и Карла отваря вратата на този човек, който и да е той. После децата отиват да си легнат, докато Карла и Хикс разговарят. В някакъв момент Хикс се извинява и влиза в кабинета, където Маркъм си е държал пистолета.
— Кой би могъл да знае това? — попита рязко Харди. — Не просто, че е имал пистолет, но и къде го държи?
— Уместен въпрос — призна Фиск, — но ако този Хикс е бил близък на Карла, а изглежда, че е така, може и да е знаел.
Харди реши, че това е достатъчно смислено обяснение.
— Добре. Нека се върнем на останалите — продължи той. — Без моя клиент, разбира се.
Брако ги изстреля веднага.
— Дрискол, Рос, Уолтрип, Коен.
Харди беше срещнал името на Коен само преди час, по време на четенето — в доклада, написан от Брако и Фиск за онова, което бяха установили миналия петък вечерта, но бяха забравили да запишат на касетофон. Тогава то сякаш бе отскочило от страниците срещу него и бе пратило сърцето му в гърлото. Чувайки отново името ѝ, той не показа никакво вълнение, даже си позволи да се засмее.
— Давам си сметка, че не съм говорил с нито един от тези хора. Кои са Уолтрип и Коен?
Доколкото Харди знаеше от докладите и разпитите, които бе прочел, инспекторите също не бяха разговаряли с никой от тези хора, но сега не декларираха това. Брако само отговори сдържано:
— Просто лекари, които също са били в интензивното през този ден — Кент Уолтрип и Джудит Коен.
— Но няма данни да са били и у Карла?
— Не — отговори Фиск. — Приемаме, че и двамата са познавали Маркъм, но извън това не разполагаме с кой знае какво за тях.
— Само имената, това е всичко — добави Брако. — Не смятам, че някой от тях е изиграл някаква роля тук, но ги включихме просто за да бъдем изчерпателни.
Харди кимна.
— Значи остават Дрискол или Рос.
Беше ред на Брако леко да се усмихне.
— В рамките на приетите тук правила.
Което означаваше, че той не изключва Кенсинг.
Харди си позволи дружелюбно кимване.