Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Той е добре. Благодаря ви, че ми се обадихте веднага. Чудя се дали бих могъл да ви задам няколко въпроса.
— Разбира се. Ако това ще помогне на Ерик, винаги съм насреща.
— Чудесно.
Харди бе обмислил подхода си — не искаше да я подплаши — и си бе нахвърлил някои бележки. Сега, седнал, придърпа тефтера си.
— Опитвам се да установя почти минута по минута какво е правил Ерик в деня, когато Тим Маркъм беше убит.
— Полицията вече не смята, че той има нещо общо с това, нали?
— Мисля, че е по-разумно да се приеме, че все още го допуска.
Чу как тя въздъхна дълбоко.
— Не са ли разбрали що за човек е? Поне не са ли говорили с него?
— Два пъти, най-малко.
— Господи, тогава са идиоти.
— Може и да са — съгласи се Харди. — Но това са нашите идиоти. И трябва да играем с тях. Доколкото разбирам, вие също сте имали пациент или пациенти в интензивното през онзи ден. Вторник миналата седмица.
— О, спомням си деня много добре. Започна зле и продължи още по-лошо. Нали знаете как е графикът на интензивното и спешното отделение… По-рано Кенсинг бе обяснил идеята на „Парнас“ за максимална ефективност. Лекарите от клиниката „Джуда“, която е част от лекарската група „Парнас“, обикновено бяха вписани в екипа на „Портола“ и имаха грижата да се организират така, че по всяко време и в спешното, и в интензивното да има дежурен поне по един лекар. Това дежурство се определяше по график и основната му цел според Ерик бе да елиминира поне една щатна лекарска заплата от ведомостта. Другият резултат бе, че в клиниката винаги бяха с един лекар по-малко. Това не бе популярен подход.
— В общи линии — отговори Харди — има един щатен лекар, който покрива всяко отделение.
— Точно така. В много малко легла в интензивното — ако изобщо има такива — са настанени лични пациенти на тези лекари. Освен ако не са поели някого веднага от спешното или от операционната, или не става въпрос за бебе в критично състояние и нещо подобно. Както и да е, значи онази сутрин аз бях долу, в спешното, бях малко закъсняла за работа, когато тази лудост с Маркъм избухна…
— Почакайте за момент. Били сте с Маркъм в операционната? Вие сте го оперирали?
Значи, осъзна Харди, тя не просто е прелетяла през интензивното, за да отметне един пациент — била е там, в „Портола“, цялата сутрин.
— Да. Докараха го в ужасно състояние. Бях удивена, че е доживял да влезе тук, камо ли да излезе. Както и да е, пристигнах преди всичко скапана, че съм закъсняла най-напред — аз никога не закъснявам…
— Какво се беше случило? — попита бързо Харди. — Какво ви забави?
— Много глупава история, просто се успах. Точно аз, с моето безсъние. Мисля, че когато будилникът е звънял, трябва да съм го изключила, без изобщо да съм се събудила. Е, единственото хубаво на това беше, че се чувствах добре отпочинала за пристигането на Маркъм. А това ми се оказа необходимо, повярвайте ми. Макар че Фил — доктор Белтрамо — бе работил предишната смяна от десет до шест и не бе много доволен.
— Значи кога накрая стигнахте до интензивното?
— Влязох с леглото на Маркъм — вкарахме го и го настанихме там двамата с Ерик. После прескачах до горе, не съм сигурна колко, може би четири или пет пъти, преди да умре. Може би на всеки четирийсет и пет минути, всеки път, щом имах възможност да се измъкна. Все пак аз го бях спасила. Бе мой пациент. — Тя замълча за момент. — Не очаквах, че ще умре. Наистина не очаквах.
— Той не просто е умрял, докторе. Някой го е убил. — Харди се опитваше да асимилира тази неочаквана информация, която — трябваше да признае — Коен му беше предоставила съвсем доброволно. Не долавяше у нея никакво фалшиво съчувствие към Маркъм, никакво нежелание да опише своите собствени действия. — И полицията все още смята, че може да го е направил Ерик. Бяхте ли в интензивното, когато Маркъм е стигнал до син код?
— Не. Бях долу, в спешното. Макар че чух, разбира се, и веднага се върнах горе.
— Но не сте забелязвали Ерик, да кажем, десет-петнайсет минути преди това?
— Не. Последния път, когато го видях, бе в коридора с Раджан Бутан. Работи там като сестра. Бяха с един пациент на подвижно легло.
Това съвпадаше идеално с всичко, което бе чул досега за минутите непосредствено преди мониторите на господин Лектър да започнат да пищят. И това, както и по-рано, не помагаше на клиента му, освен доколкото би могло да замеси и самата Коен.
— Позволете ми да ви попитам, докторе. Ерик разказвал ли ви е нещо за посещението си при госпожа Маркъм по-късно онази вечер?
— Всъщност не. Бях заспала, когато най-после се прибра, а след това няколко дни не се засякохме. Пък и какво би могъл да каже? Сигурно е било ужасно потискащо.